В рекламен клип на бисквити, дете се опитва да хитрува и отказва на баща си от лакомството с думите „Не, защото още не си готов“. Използваме изречението от рекламата, за да се запитаме „А ние готови ли сме да се конкурираме за финансиране с европейския бизнес?“ Достатъчно конкурентоспособни ли са българските фирми в европейски контекст и могат ли да предложат идеи в полза на общото ни европейско семейство? Отговора на тези въпроси търсим в рамките на разяснителна бизнес конференция, организирана от БСК, по въпросите за достъп до европейски фондове на малки и средни предприятия (МСП) с акцент върху иновациите.

Новото е, че наши фирми и изобретатели могат да кандидатстват онлайн и директно, без да минават през българската администрация по европейската програма „Хоризонт 2020”, започнала в началото на годината, със срок до края на 2020-а и общ бюджет от 80 млрд. евро. За средните и малки фирми е разработен специален модул, с бюджет 3 млрд. евро.

„Направленията, по които се набират иновативни проекти с цел финансиране са: информационни и телекомуникационните технологии (ИКТ), нанотехнологиите, медицинската апаратура, интегриран зелен транспорт, енергетика без въглеродни емисии, производство на екологични храни, иновативни материали и др.”, коментира Пиер Рубо, началник на сектор „Обучения” за средни и малки предприятия по програмата „Хоризонт 2020”.

Изискванията обаче се оказват трудно изпълними.

„Около 88% от проектите през тази година се оказаха под необходимото ниво, поради което програмата има слаба успеваемост. За да поеме по пътя към финансиране, което може да достигне до 70% от стойността, проектът трябва да отговаря на няколко условия: идеята да бъде иновативна и да няма аналог в рамките на ЕС. Освен това трябва да има безспорен икономически ефект и да създава работни места”, пояснява още Рубо.

Сред „отличниците” по усвояване на средства по програмата за МСП към „Хоризонт 2020“ са компании от Ирландия с 20% успешни проекти, Австрия (15%), Великобритания (11%), Израел (10%) и Испания (9%). С доста добро присъствие в програмата са и фирми от Унгария, Гърция, Румъния. От общо 30 проекта, представени от български компании, на критериите е отговорил само проект в областта на зеления транспорт, но в последствие е отхвърлен. В момента казусът се разглежда от Арбитражния съд към ЕС.

Илюстрация на това колко далече стоят българските мениджъри от колегите си в останалите страни от Съюза бяха и зададените от аудиторията въпроси. Представители на БАН изразиха притеснение, че кандидатствайки по програмата, идеите им може да бъдат откраднати, а проектите – декласирани. Представители на бизнеса поставиха автоматизацията на производството като предпоставка за закриване на работни места и увеличаване на печалбата на фирмата. И в този случай няма как да се разкрият работни места. В отговор отново беше разяснено, че програмата цели финансиране на иновации, които за да се реализират, предполагат откриване работни места.

Ако потърсим причината защо нашата страна и бизнесът усвояват малка част от европейските фондове, бихме могли да кажем, че различният манталитет задава двете скорости на Европа, въпреки равните условия. Българската икономика има остра нужда от инвестиции, а ЕС предлага много възможности, въпросът е дали имаме широтата, отговорността и творческия потенциал да предложим конкурентоспособни проекти.