Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Урвич заслужава да бъде част от Софийската Света гора

БНР Новини
Снимка: БУЛФОТО

И през тази година продължиха археологическите проучвания на средновековната българска крепост Урвич близо до София. В хода на разкопките бе изследван манастирът „Св. Илия”, за който Паисий Хилендарски споменава в своето произведение „История славянобългарска”, изиграло огромна роля за националното ни възраждане в годините на османското владичество. „Единственият конкретен топоним, който той посочва в книгата, е крепостта Урвич с манастир, която била в теснините край Средец” – уточнява археологът проф. Николай Овчаров. Той, заедно с доц. Бони Петрунова, е ръководител на разкопките. Манастирът е разрушен в края на ХVІІ век, по време на Австро-турската война.

Оловна фигура на византийски воин (л) и индийска златна монета (д)

Находките от тази година на Урвич са от различни периоди. И това е обяснимо: в пети век там е имало късноантична крепост. В останките й е открито интересно метално изображение на атакуващ воин, както и монети от това време. Сред артефактите от сезона са и сребърна аспра от управлението на цар Иван-Александър, части от женски накит за глава. Най-царствена обаче е голямата златна монета, идваща от двора на индийския султан Мохаммед бин Адил Тухлук Саха (1325-1351 г.). Известен е с това, че обединява Индия. Естествено, има много брожения срещу него, той потушава 22 бунта, но след смъртта му в 1351 година този голям султанат се разпада. Любопитно е, че владетелят е бил близък до суфите, аскетичните мистици. Как обаче монетата е попаднала тук? Най-вероятната, според Николай Овчаров, версия е, че след като Тимур превзема Индия и продължава експанзията си в западна посока, това е станало чрез идването на воините му в Мала Азия, сравнително близо до българските земи.

Проучванията са финансирани от Столичната програма „Култура”. Инициативата за разкриването на манастира е на Сдружението с нестопанска цел за археологически проучвания и екологична защита на археологическите паметници „Копам БГ”, но от тази година в проекта се включва и Националният исторически музей. В разкопките са участвали студенти и преподаватели от четири университета: Софийския, Пловдивския, Шуменския и Нов български университет.

„Ние сме много благодарни на екипа, който години наред, с голям успех, не можем да го крием, проучва тази много интересна крепост” – каза Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община. „Тя не е една от многото, а една от най-интересните, защото, както виждате, съчетава в себе си различни епохи. Тя носи данни както за късната античност, за доста турбулентни времена в Сердика, а след това – и за много интересното Българско средновековие. Столична община системно развива този и други проекти с ясното съзнание, че един ден тези места трябва да бъдат сред туристическите атракции на града, част от големия комплекс на Софийската Света гора.”

Според Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, крепостта Урвич трябва да бъде възстановена ако не цялостно, то поне отчасти. И още: да се възстанови църквата, да стане отново храм, в който да се правят богослужения.

Снимки: БУЛФОТО




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Изложба в София представя древните "повелители на солта" от Провадия

В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..

публикувано на 08.06.24 в 15:25
Христо Ботев, Иван Драсов и Никола Славков

Христо Ботев, Априлското въстание и "Славянските комитети"

Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..

публикувано на 02.06.24 в 07:30

Изпълнена е последната воля на цар Фердинанд – вечният му дом да бъде в България

76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..

публикувано на 30.05.24 в 11:35