Забравете „Южен поток”! Москва (разбирай Путин) сложи едностранно кръст на проекта. Да се абстрахираме просто от този проект, за да видим ситуацията без него. А тя стана извънредно динамична. В Брюксел изведнъж се размърдаха и на срещата на енергийните министри обявиха интерконекторната връзка между България, Румъния и Гърция за приоритет от най-висока степен, включая финансирането. Трите държави ще изграждат Вертикален газов коридор – алтернативен на „Южен поток”, по който ще може да се подават от 3 до 5 милиарда кубически метра газ годишно. Единият източник е наличен и това е гръцкият терминал за втечнен газ в Ревитуса, самият той с капацитет от 5 милиарда куб. метра. Другият източник е планираният Трансадриатически газопровод, който от 2019 г. ще пренася азерски газ от каспийското находище „Шах Дениз 2” за Турция, България, Гърция, Албания и Италия. Доста конкретни изглеждат нещата така.

И все пак, къде е България в балканския газов гамбит? В шахмата гамбитът е дебют, при който едната от страните жертва фигура, а другата страна приема жертвата или не. В газовия гамбит България жертва в името на европейските правила от третия енергиен пакет ползите (доказани или не) от строителството на „Южен поток” и от транзита на газ чрез него. Изглежда жертвата е приета и в борбата за енергийна независимост и диверсификация вече не сме сами, като се вземат предвид опциите споменати по-горе. Но това не е всичко.

В момента в България от малки находища се добиват 360 милиона куб. метра газ, което представлява една десета от нуждите на страната годишно. През настоящата година в находища на юг и на север от Централния Балкан се считат за доказани запаси от около 22 милиарда кубически метра газ. Планира се добивът от тези залежи да започне в началото на 2015 г., а през 2016 г. собственото ни производство да достигне 1.5 милиарда куб. метра. Тогава, макар и със скромно производство, България ще задоволява сама около 50 на сто от също скромното си засега потребление от 3 милиарда куб. метра годишно.

Тази година OMV информира акционерите си, че запасите на газ в българската акватория на Черно море вероятно ще са около 100 милиарда куб. метра. При доказване на залежи от 100 млрд. куб. метра от OMV твърдят, че добивът може да започне дори през 2017 г. Дали това има предвид премиерът Борисов, като казва, че един ден ще можем и да изнасяме газ?

През 2012 г. държавата даде 35-годишен лиценз на американската ТransAtlantic Petroleum за добив на 10 милиарда куб. метра газ в Северна България, който трябваше да започне още през 2013 г., но не започна заради родните депутати, които покрай шистовата шизофрения „объркани” наложиха ембарго де факто и на добива на конвенционален газ. Впрочем екологичната Германия вдигна междувременно ембаргото за шистовия газ. Защо ли?!

Третият компонент от газовия пъзел е втечненият газ. У нас, заради руското тръбно лоби, това агрегатно състояние на газа е тема табу. Не че в тръбопровода газът не е втечнен. Газопроводите обаче са стратегически дългосрочни съоръжения за десетки милиарди. Апетитно! Интерконекторите са, може да се каже, тактическа диверсификационна възможност за относителна енергийна независимост. Има ли налични терминали за втечнен газ, той на практика може да бъде доставен от източници по целия свят на пазарни, сиреч конкуретни цени. Споменахме гръцкия терминал в Ревитуса. Такива в Европа има двайсетина с капацитет 210 милирада куб. метра годишно. А Европа потребява 150 милиарда!

У нас на Черно море засега такъв терминал е безсмислен, защото Турция не разрешава през Босфора да преминават танкери с втечнен газ. За петролните няма проблем, като че ли те са по-безрискови. Русия изнася втечнен газ, но не и за нас. Пак – защо ли?! Кавала и Александруполис на Егейско море обаче са на няма и стотина километра от българската граница. Ако се построят съвместно там такива терминали, ще е все едно да ги имаме на Черно море. И тогава газът няма да ни е на 400 долара за 1000 куб. метра, а двойно по-малко и ще го има гарантирано. От подобно развитие интерес имат през България още Сърбия, та чак до Унгария и Словакия. Мисля, става горе-долу ясно, къде сме ние в тази игра. Остава да се намери някой да я играе във всеобщ интерес.