Общественият трус, който България преживя през 2013 г. с двете мащабни вълни на протест, продължи и през тази година. През 2014-а суверенът трайно заживя с усещането не само за политическа, но и за икономическа криза.

За по-малко от пет месеца българските граждани два пъти заставаха пред изборните урни – на 25 май за членове на Европейския парламент и на 5 октомври по време на извънредните парламентарни избори. Кой спечели и кой загуби? Безусловният губещ е БСП. Това е партията, която отбеляза и управленски неудачи, и откъсване на знакови фигури в една сравнително успешна до този момент политическа формация – АБВ. Реално, в сравнение с парламентарните избори през 2013 г., лявата партия загуби 250 хил. гласа, независимо,че социологическите прогнози показваха друго. Това означава, че на декларативно ниво симпатизантите остават при БСП, но в деня на изборите са вкъщи. Губеща е и другата голяма партия – ГЕРБ, която независимо управленските неуспехи на левицата, не увеличи резултата си спрямо предишните парламентарни избори. Ако през 2013 г. получените 1 млн. е 100 хил. гласа за изпадналата в изолация дясната партия се възприемаха като дъно, през тази година тя не успя да увеличи привържениците си. За сметка на двата мастодонта, всички малки партийни формации получиха повече от максимума на своите очаквания. Така реши българинът и той спечели, защото със своя избор принуди политическата прослойка да потърси консенсусни решения и лекичко да се поуплаши от протестния вот. След парламентарните избори се оказа, че 43-ото Народно събрание е с най-много парламентарни групи в демократичната история на страната.

Три правителства имаше България през изтеклата година. Лявоцентристкото правителство на БСП и ДПС просъществува 14 месеца. Премиерът Пламен Орешарски подаде оставка след 405 дни антиправителствени протести. Недоверието към кабинета „Орешарски“, според социологическите сондажи, бе 70 на сто. Сходни бяха и дяловете за негативната посоката за развитието на страната. Това бе второто по степента си безпокойство на българите, след провала на правителството на БСП през 1997 г. Идването на служебното правителство внесе известна доза на спокойствие. Третото българско правителство, след предсрочните парламентарни избори, е дясноцентристко, независимо че член на кабинета е представител на лявата формация АБВ. Министрите са представители на ГЕРБ и Реформаторския блок. Вторият кабинет на Бойко Борисов се подкрепя програмно от Патриотичния фронт и партньорски от АБВ и бе създаден след много компромиси и договорки. Според декемврийските социологически сондажи, по нива на стартово доверие правителството прилича най-вече на другите кабинети, създадени в условията на сложни преговори. Доверието е вече 26%, като се отбелязва ръст от 10 пункта по този показател в сравнение с началото на ноември, когато правителството още се договаряше и не беше гласувано. В месеците около и след изборите има и плахо повишаване на оптимизма за посоката на развитие на страната. Това са индикатори за известно обществено облекчение. Всички парламентарни избори действат по този начин. Винаги дават кредит на доверие към нововъзникващата власт. Сега в масовото съзнание е доминиращо желанието за стабилизация, а не за резки промени. В демократичната история на страната само в началото на три български правителства се отчита пик на народната любов – през 1997 г. на Иван Костов, през 2001 та Симеон Сакскобургготски и първото правителство на Бойко Борисов през 2009 г. Сега сме свидетели на национално успокоение и известно намаляване на обществената тревожност.

На казуса с КТБ сънародниците ни реагираха мъдро и без паника. В общественото мнение се затвърди убеждението, че атаката срещу банката има политически привкус – повече от половината българи го споделяха. За съжаление те продължиха да смятат, че на политиците всичко им е позволено. А самите политици бяха уплашени. При гласуване в пленарна зала по казуса с КТБ се получиха странни плаващи мнозинства – ГЕРБ  и ДПС срещу РБ и БСП, после мненията се промениха. И това няма да бъде единственият повод за получаване на динамични мнозинства в парламента. Бъдещето ще ни донесе още много при съществуващата конфигурация.

Природата донесе много изпитания на народа през 2014 г. Наводненията, които заляха половин България, при това с човешки жертви, поставиха хората пред много предизвикателства. Оказа се, че сме съпричастни с човешкото нещастие. Но постави и въпросът за отговорността на държавата и доверието в нея. Видя се, че дори когато властите правеха всичко възможно за справянето с бедствията и действаха по правилата, на ниво масово съзнание нямаше доверие към това. Недоверието на българите бе отчетено и при справянето с бежанския поток. На битово ниво страхът от непознатите ескалира, защото се виждаше, че държавата няма трайно решение на проблема. Българите ще трябва да свикнат с бежанците, защото страната ни предстои да стане привлекателна за живеене.