Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Яким Банчев – преоткриването на един талант

БНР Новини
3
Изтегляне оръдие на позиция, 1918 г.

Един забравен от десетилетия художник – Яким Банчев, е на път да бъде преоткрит. Дължим реабилитацията му на Софийската градска художествена галерия. И по-точно – на нейната изследователска поредица „Реставрация на паметта”, която си поставя за цел да разкрива неизвестни или малко познати имена и факти от изобразителното ни изкуство. Експозицията, посветена на Яким Банчев, може да се види във филиала на СГХГ – галерия „Васка Емануилова”. Той е роден през 1884 г., завършва елитната Априловска гимназия в Габрово. Там попада на вдъхновени учители по рисуване, сред които е Георги Митов – брат на големия български художник проф. Антон Митов. Запленен от изкуството, Яким Банчев учи в три художествени академии: в София, Дрезден и Торино. В Торино завършва архитектура и изобразително изкуство. Десет години посвещава на американската си мечта в желанието си да се утвърди като художник отвъд океана. В творчеството му се открояват две големи теми: човекът и войната.

„Той участва в Балканската война (1912-13 г.), после в Първата световна, и запечатва ужаса на войната. Но не онзи ужас, който виждаме в големите батални платна на редица други художници, а страдащия човек, с цялата му болка” – разказва в интервю за Радио България изкуствоведът Пламен Петров. „И това поляризиране на творчеството му от голите женски и мъжки тела до този много човешки сподавен стон от размирните години между 1912 и 1918, прави творчеството на Яким Банчев по мое мнение изключително любопитно. Заради това ми се струва, че името му трябва да се помни. То, разбира се, е отдавна забравено, защото, когато той се връща от Америка в 1933 година, вече е изолиран от художествените процеси в страната. Той е твърде различен от онова, която се разиграва на културната сцена в България. И поради тази причина, а може би и поради липсата на всякаква амбиция да се доказва някому някъде, остава встрани от художествения живот тук.”

Съединените щати от края на 20-те и началото на 30-те години с икономическите и социалните си проблеми не са най-гостоприемното място за изкуство. Завърнал се в родината, Яким Банчев обаче изживява културен шок: артистичният живот е все още твърде неорганизиран, няма частни галерии, всичко се показва на общи изложби, художниците са малко. Артистът решава да смени попрището си. Още повече, че брат му е сред големите фармацевтични търговци в страната. Именно в неговото фармацевтично бюро Банчев изкарва прехраната на семейството си. Доколко е познато и изучено художественото му наследство?

Връх Дуб

„В държавните колекции наследството на Яким Банчев е изключително ограничено” – отбелязва Пламен Петров. „Значителна част от него е във фондовете на СГХГ, друга част е в Националния военноисторически музей. В частни колекционери има все още доста неща, които не са известни и не са показвани пред публика. Разбира се, при престоя си в Америка той е създал редица живописни платна, сред които преобладават портрети на негови познайници там, интелектуалци. За наше щастие, един от внуците му, който живее понастоящем в Париж, още през 80-те години е преминал по стъпките на дядо си и е документирал онова, което той е създал в Америка, заснел е голяма част от нещата. В апартамента, в който художникът е живял в София, също се съхраняват негови произведения. Ние няма как да покажем всичко. Нашата цел беше далеч по-скромна на този етап – да повдигнем една завеса и да покажем на сцената името на Яким Банчев.”

Ще добавим, че се подготвя и монография, в която ще има подробен разказ за живота и творчеството на художника, придружен от репродукции на негови творби. Те ще бъдат значително повече от показаните в изложбата произведения.

Снимки от изложбата: Венета Павлова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

"Земята на розите" – филм за надеждата, че можем да сме по-добри и приемащи хората с увреждания

Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..

публикувано на 09.07.24 в 07:05
Служебният министър Найден Тодоров

Работещите в културата не създават вкуса на обществото, каза министър Тодоров

"По един уникален начин е намерено, как всеки сектор в културата да се финансира погрешно. Хората на изкуството в момента работят точно като фабрики и вместо да създават вкуса на обществото, те са принудени да се водят по този вкус, за да спечелят повече..

публикувано на 08.07.24 в 09:04
Монаси от манастир в Дхамаршала, Индия

Монаси от Тибет представят в Бургас хималайската култура

Монасиот Тибет пристигат на 6 юли в Бургас. Делегацията от Фондация за хималайска култура включва Лобсанг Фънтсок – председател, трима монаси, близки до Далай Лама, десет автентични танцьори, които съчетават в движенията си музика, колорит и..

публикувано на 06.07.24 в 09:15