Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. стартира с над година закъснение и напредваше опипом, което се отрази отрицателно на обема усвоени средства от фонда на ОСП. Освен грешки в определянето на приоритетите, сериозни проблеми имаше и по отношение добросъвестното управление на средствата. В момента под въпрос е усвояването на 248 милиона евро, към чието правилно изразходване ЕС има съмнения. Подготвяната от няколко поредни правителства ПРСР за следващия период 2014-2020 г. също ще стартира със закъснение от поне година и половина, тъй като все още не е получила одобрението на ЕК. Общият й седемгодишен бюджет е 2,3 млрд. евро.

Новата програма има амбицията да преодолее получилия се през първия период дисбаланс на субсидиите в полза на зърнените култури за сметка на другите традиционни браншове – градинарство и животновъдство. Подобаващо внимание ще се обърне този път и на биологичното земеделие. „Трябва да стимулираме секторите, които носят по-висока добавена стойност, и тези, които през годините не са били подпомогнати справедливо”, отбеляза министърът на земеделието и храните Десислава Танева.

Междувременно обаче 11 неправителствени организации в сектор „Овощарство и зеленчукопроизводство” правят апокалиптични прогнози за 2015 г. „Българските плодове и зеленчуци просто ще изчезнат от пазара”, твърдят те. Засега пренебрегвани от политиката за получаване на евросубсидии, тези култури се сблъскват със силната конкуренция на други европейски държави с по-високи субсидии, чиято продукция, нереализирана в Русия поради ембаргото, нахлу на нашия пазар. На практика, твърдят хората от бранша, през следващия програмен период е предвидено не увеличаване, а намаляване на субсидиите ни. Такъв ще е резултатът от взетото на първи август тази година решение на Комитета по земеделие, според което българските производители на плодове и зеленчуци ще бъдат ощетени при разпределение на субсидиите по схемата „Обвързана подкрепа между уязвими сектори за периода 2015-2020 година”. В отворено писмо до правителството, земеделците предупреждават, че това ще направи иначе прекрасните български плодове и зеленчуци неконкурентни нито на европейския, нито на вътрешния пазар, залят от добре субсидирана гръцка, турска и македонска продукция. Ще се наложат големи съкращения в сектора, осигуряващ най-много работни места в земеделието. Явно в тази област има още много какво да се желае по отношение на новата ПРСР в България.

След като поради управленска немарливост биологичното земеделие имаше през 2014-а една нулева година, т.е. остана съвсем без субсидии, за оставащите години от настоящата програма се очертава по-добра перспектива с общ бюджет от 100 млн. евро. Обхватът на субсидираните дейности ще бъде разширен, като към досега подпомаганите сектори биологично растениевъдство и пчеларство се добави и биологичното животновъдство.

Ясен приоритет ще бъде даден и за подпомагането на младите фермери, които ще имат на разположение 38 млн. евро за следващите шест години. Първите средства, които ще започне да получава България от ОСП за 2014-2020 г. ще бъдат насочени именно към младите фермери, най-вероятно от средата на идната година. Тогава се очаква да започне приемането и на проекти по т.нар. мярка „Инвестиции във физически активи”, за която има най-много кандидати.

Нищо не се чува обаче за друг дълго пренебрегван проблем – поливното земеделие. Разрушената през последните две десетилетия поливна мрежа в страната има спешна нужда от възстановяване, ако искаме родното земеделие наистина да бъде конкурентно на пазара.