Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изгубен ли е в превода българският политик?

БНР Новини
Снимка: личен архив


„Чакаме този политик, който ще може да говори метафорично, интересно, изненадващо и едновременно с това точно и конкретно”, каза в интервю за Радио България доц. Надежда Сталянова по повод книгата „Езикови портрети на български политици и журналисти – част втора”. Тя е в съавторство с д-р Владислав Миланов. И двамата са преподаватели в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски” и са основатели на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч. Книгата продължава идеята, заложена в първата част, да представя избрани моменти от речевото поведение на актуални български политици.

„Българските политици изпадат в двете крайности на публичното говорене. От една страна имаме говорене наситено с клишета, с абстрактни думи и вече го наричаме „брюкселският новговор”. Това е институционална реч, зад която се крие много малко информация. Има български депутати, които обичат да демонстрират интелектуалното си превъзходство не само над избирателите, а и над своите колеги. Това не прави добро впечатление, защото такъв тип изказ е прикриване с много думи на съдържание, което или политикът не иска да каже, или просто няма какво да каже. Другата крайност е принизяването на говоренето в ниския стилов регистър, така както се говори между приятели, в неофициална ситуация. Все пак от трибуната на Народното събрание, или от изявление по национални медии, това езиково поведение на нас, лингвистите, звучи неадекватно. То въплъщава стратегията „аз съм един от народа и вашите проблеми не са ми чужди – доверете ми се и аз мога да ги реша”. Това, което ми липсва е златната среда, т.е. политик, който би могъл да говори едновременно ясно и разбираемо, от друга страна точно. На конкретни въпроси да дава конкретни отговори, които да носят послание към журналиста или към избирателя. Няма я все още тази златна среда, да не говорим за риторическо майсторство. Ние все още сме в очакване на такъв тип политическо слово, което може да не ни убеди, може да не застанем на страната на човека, който го изговаря, но поне ще ни заинтригува и то по положителен начин.”

В новата си книга авторите продължават да представят езиковите портрети на популярни български политици. Новото е, че се изследва обидната лексика в политическата реч, както и женското говорене в българския политически живот. За първи път в изданието са публикувани и интервюта с български актьори, поети, спортисти, журналисти и преводачи, в които акцентът е политическата реч.

Изгубен ли е в превода българският политик?

На този въпрос отговарят преводачи от и на български език. Според Мариана Хил: „Българският политик предпочита да се губи в превода сам. Политиците, които владеят езика, могат да се възползват от присъствието на преводача. Има такива, които злоупотребяват с преводача, като не се съобразяват с това, че преводът не е само фразеологични единици и изрази, а превеждане на култури, манталитет и начин на мислене. Печелят тези, които използват преводача по предназначение и не спекулират с неговата намеса. Например използват фрази, които са трудно разбираеми за събеседника, чрез което искат да скрият липсата на позиция”. Елена Крейчова – преводач на правителствено равнище в Чехия: „Често българският политик не се съобразява с това, че речта му трябва да бъде преведена, и се впуска в дълги изказвания, които няма как да бъдат преведени адекватно с консекутивен превод. По този начин те, без да го осъзнават, могат да навредят на самите себе си, да останат неразбрани или криворазбрани, тъй като преводачът не може да запомни и да възпроизведе напълно адекватно изказване, което е значително по-дълго от една минута”. Никола Уеърмаут е конферентен преводач. Тя работи за две от основните институции на ЕС – Европейската комисия и Съвета на министрите, където преговорите следват определена рутина и са ограничени по обхват до няколко много специфични теми: „Аз не работя за ЕП и затова никога не ми се налага да превеждам пламенната реч на политици, които се опитват да се харесат на избирателите си. Трудно е, а понякога дори невъзможно да се преведе правилно изказването на политик, независимо от националността му, който чете предварително подготвена реч бързо и без подходяща интонация. Независимо дали ораторът е българин или не, ако изложението се представя с разумна скорост и до известна степен импровизирано, преводачът ще бъде в състояние да предаде посланието правилно и одухотворено.”




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Сигнал за бомба отмени концерт в централата на БСП посветен на Донбас

Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл, според който бомба е сложена в сграда на ул. "Позитано" между улиците "Княз Борис Първи" и "Цар..

публикувано на 21.12.24 в 13:11

Украински деца посрещнаха в Бургас Дядо Коледа

Десетки украински деца, които живеят в Бургас, събраха родители и учители на тържество, посветено на предстоящите рождествени празници. Децата са в предучилищна възраст и учат в Центъра за подкрепа на личностното развитие в града, предава БТА. В момента..

публикувано на 21.12.24 в 12:10
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Във Виена разследват българка, която е работила за руска шпионска мрежа от Великобритания

Шпионската мрежа от българи на Ян Марсалек във Великобритания е имала агентура в Австрия, пишат австрийски и германски медии, цитирани от БГНЕС. Виенската прокуратура разследва българка за шпионаж в полза на руските тайни служби. Между следените от нея..

публикувано на 21.12.24 в 11:40