След два месеца колебания, преговори и упорита работа, второто дясно-центристко коалиционно правителство на премиера Бойко Борисов изглежда се почувства вече достатъчно уверено в собствените си сили и събра необходимата доза кураж, за да се захване с някои от най-неотложните и тежки социални реформи, в името на които всъщност и коалицията спечели изборите миналия октомври. Първо се захвана да промени радикално пенсионната система, парламентът я прие, но поради обществена и политическа съпротива от почти всички страни премиерът се видя принуден да приеме реформа на реформата и временното й замразяване до изясняването на проблемите и решаването на противоречията.

В същото това време амбициозният, динамичен и много оспорван министър на здравеопазването, обвиняваният дори в расизъм д-р Петър Москов, лека полека разработи и реши да предложи на обществото и политическите сили цял пакет от реформи, променящи из основи съществуващата здравна система. А че тя се нуждае от коренна промяна, е ясно на всички. И докторите, и болниците, и болните, и националната здравна каса не крият недоволството си от положението в момента и взаимно се обвиняват. Към това се добавят и стряскащите факти, които само потвърждават дълбочината на проблемите. За здравеопазването на 7,3 млн. българи тази година са предвидени малко под 2 млрд. евро., което прави около 240 евро на човек. В действителност парите са повече, тъй като почти една четвърт от населението по една или друга причина няма здравна осигуровка. Тези пари в българските условия може да не изглеждат много малко, като се има предвид, че само за последните десет години са се увеличили три пъти. Но на фона на 9-те процента от БВП, който средно отделят страните от ЕС за здравеопазване, 4-те български процента са крайно недостатъчни. И сигурно затова българите са европейците с най-малка средна продължителност на живота и с огромен брой хоспитализирани за година – около 25% от населението. Към тези неутешителни факти може да се добави, че средната възраст на докторите в България надвишава 55 години, че над 60% от младите лекари заявяват, че ще търсят професионална и житейска реализация в чужбина и го правят.

Сегашният здравен министър д-р Москов изглежда решен да подхване едновременно най-спешните проблеми и да ги решава бързо и комплексно. Дал си е срок до април да внесе в парламента предложенията за промени в законите. Реформаторски настроеният министър-лекар възнамерява да замени и допълни досегашния т.нар. френски модел на здравеопазване, започвайки от фактическото демонополизиране на здравното осигуряване. Досега българите бяха задължени по закон да плащат 8% от доходите си под формата на вноска в Националната здравна каса и, ако искат и могат, да се осигуряват допълнително в частни компании. Десният министър предлага, по примера на пенсионната система, освен задължителен базов пакет от медицински услуги покриващ 93% от социалнозначимите заболявания, осигуряван от държавната здравна каса, въвеждането на втори допълнителен стълб. Идеята е той да се поеме от частните здравноосигурителни компании. Освен това, той иска преместване на акцента в здравното финансиране от множащите се и подозирани в редица злоупотреби частни и държавни болници, към доболничната помощ, т.е. към личните лекари и частните лекарски кабинети. Дали с разделянето на пакета от осигурявани от здравната система на три – на основен, допълнителен и за спешна помощ, ще се увеличат и вноските на здравноосигурените или ще има единствено вътрешно преразпределение на финансовите средства, още не е много ясно. Така или иначе в приетия от парламента бюджет за здравеопазване за тази година е ясно записано, че здравните вноски остават 8%.

С постепенното изясняване на основните контури на новите здравни реформи се оформиха вече и позициите на главните политически и социални сили, които имат отношение към тях. Противоречиви, така накратко могат да бъдат определени първоначалните реакции. Някои лекарски организации ги одобриха, сдружения на пациентите дадоха също своята подкрепа. Но още преди да е направено каквото и да е конкретно за приложението на планираните реформи, мощният и влиятелен Български лекарски съюз влезе в конфликт със Здравната каса, с която по закон трябва да сключи годишен рамков договор, и й постави условия, които държавният монополист прие много трудно и в последния момент.

Дали здравната реформа ще последва съдбата на пенсионната, която макар и приета и одобрена от парламента, беше спряна преди да е тръгнала под обществен натиск? Д-р Москов уверява, че това няма да се случи, защото, за разлика от набързо приетите реформи на пенсиите, промените в здравеопазването първо ще се съгласуват, обсъдят и одобрят от професионалните среди, политическите сили и цялото общество и чак тогава ще влязат в сила. Много усилия и много работа предстоят на напористия министър и неговия екип, защото за българите животът и здравето са първата и основна ценност, която няма цена.