Началото на българската ядрена енергетика се поставя през 1966 г. На 15 юли е подписана спогодба между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. За площадката за строеж е избран терен на брега на р. Дунав, на 5 км източно от град Козлодуй, а проектите са изготвени съвместно от руски и български инженери. Първата копка за строежа на АЕЦ „Козлодуй” е направена на 14 октомври 1969 г. През пролетта на следващата година с участието на повече сто хиляди строители и монтажници от българска и съветска страна започва изграждането главния корпус на АЕЦ „Козлодуй”. В него са разположени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на блоковете.
През юни 1972 г. от Съветския съюз пристига първият реактор, а през ноември същата година той е спуснат в шахтата си. Предстои работата по неговия пуск, който трябва да се осъществи след сключване на договор. Именно той се оказва предмет на конфликт, в който се сблъскват българските специалисти от централата, български и съветски външнотърговски предприятия, министри и заместник-министри. В крайна сметка първият атомен реактор е пуснат две години по-късно. АЕЦ „Козлодуй” е официално открита на 4 септември 1974 г. Можем да чуем думите на началника на строежа на Първа атомна – инженер Петър Попов за това кой е най-вълнуващият момент в неговата работа там:
Първият етап от изграждането на АЕЦ „Козлодуй” приключва година по-късно с откриването на втори блок – през 1975. За следващите 9 години /1973-1982/ са изградени още два енергоблока – 3-ти и 4-ти. Централата е завършена окончателно през 1991, когато заработва 6-ти блок. През следващите 12 години централата работи с пълния си капацитет и е най-големият производител на електроенергия в страната, осигурявайки по-евтина електрическа енергия и работни места за хората от страната и най-вече за тези от Северозападна България. В началото на 90-те години са реализирани три големи програми за модернизация за блокове 1,2,3 и 4. Във връзка с ангажиментите, поети от България по време на преговорите за присъединяване към ЕС, обаче първата атомна електроцентрала в България и в Югоизточна Европа прекрати експлоатацията на първите четири енергоблока през 2007 г. преди изтичане на проектно предвидения им живот.
Повече от една трета от електроенергията в страната в момента се произвежда от два съветски реактора в пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй”. Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” има разрешение да работи до октомври 2017 г., а шести до 2021 г.
Още при техния строеж в централата са предвидени още 3 площадки за нови реактори. През 2012 г. бе създадена компания, която да извършва проучвания и оценка на риска при разширяването на АЕЦ „Козлодуй”. През 2014 г. американската компания „Уестингхаус” подписа акционерно споразумение с атомната електроцентрала за изграждането на нов реактор, като компанията гарантира прилагането на най-високи стандарти за безопасност, отговарящи на всички европейски изисквания и най-ниска цена на електроенергията в сравнение с други алтернативи. Идеята е 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" да бъде изграден с най-модерна технология, по която в момента се строят реактори в САЩ и в Китай. Все още обаче съществуват някои въпросителни относно този проект и дискусиите сред политиците и експертите в България продължават.
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..
Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..