На 6 януари християнският свят отбелязва древния празник Богоявление – почит към деня, в който Свети Йоан Предтеча кръщава Христос във водите на река Йордан. В българската традиция обичаят се нарича още Йордановден, Водици, Водокръст, Водокръщи. Очаква се с особено нетърпение, защото тогава свършва един от най-тежките периоди – т.нар. Мръсни или Погани дни, които обхващат периода от Коледа до Йордановден. В много селища още на 5 януари се извършват ритуали за здраве на хората и добитъка. В началото на ХХ век известният наш етнограф Димитър Маринов описва моминския обичай сивуйница или совойница, извършван на този ден. Сутринта девойките се събират, избират „булка” и „момък”. На „булката” слагат було от червен пояс, „момъка” обличат в мъжки дрехи. Тези, които ще изпълняват обредните песни, тръгват с предрешените си дружки. По-малките момичета носят торба или кошница, в която слагат даровете на домакините. Една от момите държи в ръцете си котле с вода и китка босилек. Донесена в потайна доба, тази вода има силата да пропъжда злото. С нея ръсят хората, животните, къщите.
У нас на Йордановден навсякъде се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник в река, вир или водоем. Събраните мъже се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Кръстът трябва да бъде върнат на свещеника, който благославя смелчагата, както и всички присъстващи на ритуала. Счита се, че този, който е успял да извади кръста, ще бъде много здрав и щастлив през цялата година. На този ден всеки отнася светена вода от храма в дома си. Със старата светена вода, запазена от предишния Йордановден, се месят три ритуални хляба. Наричат ги за дома, за гостите, а един оставят пред вратата – за минувачите.
На Богоявление по традиция се извършва водосвет на бойните знамена. Според историците, за първи път такъв ритуал е отслужен от цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 г. Веднага след Освобождението от османско владичество през 1878 г. традицията е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Паренсов. Отново е прекратена след 1946 г., а от 1993 г. ритуалът Водосвет на бойните знамена се извършва всяка година. Още преди водосвета, извършен от Симеон Велики, българите използвали водата в магическите практики преди важни битки. Следващата история е описана във византийски източник от ІХ век. При обсадата на Цариград през 813 г. хан Крум принесъл жертва преди решителното сражение. След това „…извършил над себе си и войската магическото деяние очищение, като намокрил краката си в морето, умил се и поръсил войската си”.
От Йордановден и Ивановден започва изпращането на сгледници и сватовници, защото сватбите са разрешени до началото на Великденските пости.
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
От 7 до 9 юни Международният фестивал на историческите възстановки във Велико Търново ще събере на историческата крепост "Царевец" групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия и Сърбия...