155 г. от рождението на родоначалника на българската опера Емануил Манолов

През януари се навършват 155 г. от рождението на основоположника на българското професионално композиторско творчество Емануил Манолов. Несъмнено най-ценното произведение, което той оставя на своите последователи, е операта „Сиромахкиня”, която за съжаление остава недовършена. Създадена по стихотворение на Иван Вазов, тя съчетава традициите на градския романс и италианската класическа опера. В интервю, документирано в „Златен фонд” на БНР, кинорежисьорът Георги Дюлгеров говори за тази знакова за българската художествена музика композиция:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Емануил Манолов е написал „Сиромахкиня” във време, в което не е имало нито финансови средства, да не говорим за традиции в жанра. В целия свят операта е била в разцвета си, представяна от колоси като Верди, Вагнер, Маскани и много други. В своите изследвания, аз осъзнах, че колкото и да упрекват либретото на „Сиромахкиня” в наивност, цялата творба е вдъхновена от лични преживявания на автора. Прототип на главната героиня е майката на Манолов. В операта се разказва за бедна жена, която тръгва да търси пари за децата си. В биографията на композитора има подобен епизод – майка му, останала без средства да изучи синовете си, залага цялата домакинска посуда в манастира край родния им град Габрово. Събраното й стига да се добере с децата до Киев. Отива при известния църковен деятел Йосиф Соколски и иска от него стипендия за синовете си. Когато майката разбира, че не е възможно молбата й да бъде удовлетворена, предприема изключително рискован ход. Постъпката й на пръв поглед е необяснима за един родител, но едновременно с това дълбоко изстрадана – тя ги изоставя. Виждайки четирите момчета, състрадателни българи ги завеждат в българското настоятелство в Одеса. Оттам пътищата им се разделят – Емануил Манолов е имал певческа дарба и попада в хоровата капела в Москва. Благодарение на таланта си, той бързо се превръща в любимец на всички и продължава образованието си в консерваторията. Не успява да я завърши заради избухването на Сръбско-Българската война. През 1885 г. той се завръща у нас.”

Фр. из оп. „Сиромахкиня“, изп. Соня Маринова, Николай Биков и СО на БНР, дир. Андрей Андреев, реставрацията на партитурата е дело на Велислав Заимов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отново в родината си, Емануил Манолов започва да свири в духовия оркестър на I-ви Софийски полк. Важна част от биографията на композитора е свързана с Казанлък. Там той прекарва изцяло последните години от живота си, които са най-плодотворни в творчески план. Отново благодарение на „Златен фонд” ви предлагаме разказа на композитора и диригент Йоско Йосифов за огромната заслуга на Манолов:

„Във време, в което народът е жаден за култура и музика, той е бил изправен пред дилемата по кой път да се насочи, защото тогава чуждестранните влияния в изкуствата са били много силни. Като един истински патриот, Манолов намира най-верният път и използва фолклора за полагане основите на нашата музикална традиция. Композиторът поема най-тежкия кръст на музиканта именно в този период, когато трябва да се определи насоката на българската художествена музика. Неслучайно се е ползвал с голямо уважение сред казанлъчани – негова е заслугата за формирането на смесен хор и оркестър към читалище „Искра”. Заради своя принос, той спокойно може да се нарече първият професионален български композитор и родоначалник на операта у нас.

„Каква мома видях, мамо”, изп. Смесен хор на БНР

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Бил е на два пъти в Казанлък – работел е като учител около 1886 г., а малко по-късно се завръща отново и остава до смъртта си през 1902 г. В последните три години от своя житейски път, той създава „Сиромахкиня”. В една консервативна епоха, когато женските роли в театъра са се изпълнявали от мъже, Манолов изпреварва времето си с десетилетия.”

„Хубава си таковино”, изп. Смесен хор на БНР и СО на БНР

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Като капелмайстор на ХXIII Шипченски полк, Емануил Манолов използва духовия оркестър за изпълнение на музика от известни европейски автори, както и на свои творби. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Според видната фолклористка Елена Стоин, значим е неговият принос за откриването и записването на народни песни, в години, в които все още няма аудиотехника. Автор е на маршове, детски и училищни песни, сред които „Хубава си татковино”, пята от поколения българчета.

Споделете

155 г. от рождението на родоначалника на българската опера Емануил Манолов

Споделете

Още от категорията

"Удивителни въпросителни"…. Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" тръгват на турне

"Феномен"

Народният оркестър на БНР закрива сезона с нова продукция и ярки солисти

"Приятели"

"Ново сърце (акустична версия)"

Българско Национално Радио