Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българското кино навърши един век

БНР Новини
6
Фотоколаж: Вергил Митев

На 13 януари отбелязваме 100-годишнината на българското кино. Преди век на тази дата се е състояла първата публична прожекция на комедията „Българан е галант”. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в лентата е Васил Гендов. Той е завършил висша театрална школа във Виена, специализирал е кино в Берлин и със самочувствие се впуска в приключението „кино”. Гендов е автор и на първия роден звуков филм – „Бунтът на робите”. За съжаление, и двете ленти са изгубени – най-вероятно при бомбардировките над София във Втората световна война, когато неговата къща е била засегната. След установяването на просъветско управление в България през 40-те години той няма възможност да снима. Но пък се заема с нещо изключително важно: създаването на държавния киноархив – основа на днешната Национална филмотека. И с рядка всеотдайност събира лентите на своите колеги, издирва и запазва плакати и публикации за киното.

В документалния жанр за първопроходец е смятан Александър Жеков с филма си „Балканската война”. За изследователите той е енигматична личност, сведенията за него не са много, следите му се губят, дори не е останала негова снимка. Филмът, който е оставил, обаче е много стойностна хроника от войната, заснета главно в тила, защото тогава военни кореспонденти не са били допускани на бойната линия. Десетилетия лентата е смятана за загубена. Но през 1960-та година в кабинета на тогавашния директор на филмотеката Георги Стоянов-Бигор, влиза елегантен възрастен грък от Беломорието и оставя един куфар, като казва: „нося ви един филм, който може би ще запазите за бъдещето”. Това е „Балканската война”.

Тази история разказва за Радио България киноведът Антония Ковачева – директор на Българската национална филмотека – един от големите киноархиви на Балканския полуостров. В него се пазят 15 хиляди заглавия, от които 9 700 са български. Лентите се съхраняват в 300 хиляди кутии. Една част от тях – прокатни разпространителски копия, започват да се събират още през 20-те и 30-те години – та до ден днешен.

„Друга част са всички произведени български филми след  национализацията на филмовата индустрия и създаването на Държавно обединение „Българска кинематография” – посочва Антония Ковачева. – Филмотеката има над 10 хиляди тома книги специално за Седмото изкуство. Това е всъщност най-богатата библиотека в България за кино. Имаме много нефилмови материали, документация и т.нар. паспорти на стари български ленти с уникални снимки. Колекцията ни е изключително богата и ние полагаме големи усилия тя да бъде дигитализирана в приемливи срокове. Много сме обнадеждени, че най-после ще получим финансиране за построяването на хранилища на филмотеката, защото нямаме такива. Имаме сграда, но тя не отговаря на международните стандарти, трябва да се реконструира, да се разшири. И тези две дейности трябва да вървят успоредно, защото дигитализирането на филмовото наследство означава лесен и бърз достъп на днешните и бъдещи поколения към това, което съхраняваме. А в същото време трябва да се запазят оригиналите: филмовите негативи и позитиви, тъй като те са най-трайният носител за дългосрочно съхранение на филмите. Всички уважаващи себе си световни архиви полагат огромни усилия да съхранят оригиналите, като същевременно осигуряват достъп чрез тяхната дигитализация.”

Едновековната история на българското кино ще бъде разказвана през годината във филмотечното кино „Одеон” в София. Там вече се показват филми от първите десетилетия на Десетата муза у нас: игрални и документални. Зрителите ще имат възможност да видят множество кинотворби, включително с награди у нас и по света. И още: в „Одеон” започва поредица от изложби, свързани с българския път в Седмото изкуство.

Снимки: Венета Павлова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

"Земята на розите" – филм за надеждата, че можем да сме по-добри и приемащи хората с увреждания

Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..

публикувано на 09.07.24 в 07:05
Служебният министър Найден Тодоров

Работещите в културата не създават вкуса на обществото, каза министър Тодоров

"По един уникален начин е намерено, как всеки сектор в културата да се финансира погрешно. Хората на изкуството в момента работят точно като фабрики и вместо да създават вкуса на обществото, те са принудени да се водят по този вкус, за да спечелят повече..

публикувано на 08.07.24 в 09:04
Монаси от манастир в Дхамаршала, Индия

Монаси от Тибет представят в Бургас хималайската култура

Монасиот Тибет пристигат на 6 юли в Бургас. Делегацията от Фондация за хималайска култура включва Лобсанг Фънтсок – председател, трима монаси, близки до Далай Лама, десет автентични танцьори, които съчетават в движенията си музика, колорит и..

публикувано на 06.07.24 в 09:15