Приключилата 2014-а е по-силна по обем на продажбите от предходната година. През последното тримесечие се наблюдава характерното за българския пазар предпразнично оживление, когато бързаме да свършим всичко, което не е било приоритет по-рано през годината. Пазарният ръст се дължи предимно на жилищния сегмент. По данни на НСИ, цените в някои от големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив отбелязват трайно, макар и леко, покачване от около един процент. В други по-малки населени места в Северна и Централна България, цените все още се колебаят или отбелязват лек спад.

Според експерти, причината за оживлението в големите градове през миналата година е свързано с несигурността в банковата и финансовата сфера, която кара част от физическите лица със значителни суми на депозит да закупят имот, виждайки в това повече сигурност за парите си. По такъв начин кризата във финансовия сектор създава възможност за имотите. Очакванията са 2015-а да запази темповете от предходната година и така пазарът да продължи своето бавно възстановяване.

През тази година южните квартали на столицата ще бъдат реализирани няколко нови жилищни проекта, но със сравнително скромен размер от 5-6 хил. кв.м разгъната застроена площ. По данни на НСИ, средната цена на квадратен метър при сключените сделки през третото тримесечие на миналата година е около 760 евро, а според бранша офертите са различни, на цени между 500 и 2500 евро/кв.м в зависимост от локацията, допълнителните характеристики и довършителните работи.

Още възможности пред бизнес и логистичните площи създава и започналият процес на спад на лихвите, който в дългосрочен план може да накара „спящите пари” да се влеят в икономиката. Процесът, според Иван Велков от Национално сдружение „Недвижими имоти”: „Не е толкова видим и проследим в по-рисковите пазари, какъвто е и българският, където не само лихвените проценти оказват влияние върху различните сектори на икономическата активност, особено в сектора на недвижимите имоти, където резултатите от едно или друго решение са много по-бавни като цикъл от редица други сектори и индустрии.”

Промяната в лихвените равнища, смята Иван Велков, би довела до по-голямо използване на финансови инструменти, но евентуалния ефект от това ще видим най-рано след 6 до 12 месеца, а не веднага. Михаела Лашова, която работи в консултантска компания, коментира очакванията на бранша така:

„Ако лихвите по инвестиционните кредити намалеят, то доходността по недвижимите имоти ще се повиши, от гледна точка на това, че при 4-5 процента годишна лихва, маржът който търсят инвеститорите ще е около 3 процента. Това е стандартът горе-долу за пазара. Една офис сграда би се продавала с 8 процента доходност. Разбира се, при наличие на всички останали критерии – финансова стабилност, политическа стабилност и активен пазар.”

Инвестиционните сделки с имоти, през 2014-а са в няколко направления, допълва още Михаела Лашова: покупка на земя с цел развитие на инвестиционни проекти или продажба на офис сгради с доходност около 9 процента. Потенциал съществува пред високия клас („А”) офиси, където свободните площи са под 5 процента, което наред с търсенето от страна на колцентрове и аутсорсинг компании, отваря възможност за нови проекти.

„Тенденцията е наемите да са около 12 евро/кв.м в новите сгради клас „А”, които отговарят на изискванията на международните наематели, а при по-ниския клас офиси, цените са от порядъка на 8-9 евро.”