Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1968 г. – Джоко Росич: „Така свърши романтичният ми период в радиото”

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Колона български бронетранспортьори в Банска Бистрица, Чехословакия, 1968 г.Горещото лято на 1968 г. променя много съдби. Надеждата за демократични промени и „социализъм с човешко лице“, покълнали с Пражката пролет, бързо са задушени в братската „прегръдка“ на интернационализма през горещия август, когато войски на Съветския съюз и негови съюзници от Варшавския договор нахлуват в Чехословакия и на практика окупират страната. В същата година Джоко Росич, който все още не е открил актьора в себе си, работи в Българското радио:

„Радио София е съставна част от живота ми, защото аз дадох на този раздел на радиото, който се наричаше по мое време „Предавания за чужбина“, най-хубавите си години. През 1968 година, в есента след събитията в Чехословакия, които тогава се наричаха контрареволюция, в радиото бе направена чистка. Беше огледан целият състав на всички, които работят в радиото, и онези, които имаха нещо, заради което би могло да се хване някой, бяха отстранени. Аз по това време бях югославски поданик и тогава бяха казали, че не може чужд поданик да бъде в радиото, макар че в „Предавания за чужбина“ беше пълно с чужди поданици. Имаше доста руски поданици. Тях не ги изгониха, но аз понеже бях югославски, разбира се, че трябваше да бъда изгонен.“


Чистката в радиото, завъртяла и житейския път на Джоко Росич в неочаквана за него посока, е кулминацията на едно продължило няколко месеца напрежение на „тихия фронт“, на който са мобилизирани идеология, пропаганда и журналистика в опит да предпазят българите от „зараз/ител/ните идеи“, идващи откъм Чехословакия.


В „Книга за Радио Варна“ авторката Виолета Тончева припомня едно свидетелство за тези тягостни дни. То е на Индра Димитрова от Програмата на чужди езици на Радио Варна: "От сезона 1968 г. си спомням главно събитията през август в Чехословакия. Имаше напрежение между туристите, които демонстрираха на площада във Варна срещу нахлуването на войските от Варшавския договор в тяхната страна. Една августовска сутрин ме извикаха при главния шеф. Там ми представиха някакъв човек. Той щял да следи какво превеждам и какво ще чета пред микрофона. И наистина –той неотлъчно ме следваше –сядаше до мен, докато подготвях информационния бюлетин, после идваше с мен и в студиото. Беше ме страх... Вечер вкъщи слушах предаванията на (вече) дисидентското Радио Прага и съпоставях информацията с тази, която ме караха да превеждам и чета. Беше ме срам...".

Властта сваля меките ръкавици и опакото на пестника й опитват няколко души, работещи в радиото. Марко Стойчев, единият от творческия тандем братя Мормареви, е уволнен като главен редактор в редакция „Хумор, сатира и забава“. Отстранени са и колегите му Константин Костов, Васил Станилов, Георги Ивчев. Съдбата им споделя и Джоко Росич:




„В деня, в който това стана, изпълнителният директор беше Рад Каменски. Той ме извика в кабинета си и каза: „Джоко, нали знаеш, че всички те обичаме много“. Казвам: „Знам, защото и аз обичам всички много“. Това беше вярно. Аз много обичах колегите си и изобщо всички, които работеха в радиото, защото това беше романтичният период на българското радио. Казвам: „Да, знам! Любовта ни е взаимна.“ „Дойде моментът, в който аз не мога да те устискам.“ Това му бяха думите. Аз знаех за тази чистка, разбира се. Тя вървеше, вече беше в ход. Тогава Рад Каменски ми даде един бял лист хартия и ми каза: „Джоко, подпиши се ето тука. За другото можеш да ми повярваш, че аз отгоре ще напиша, че си освободен по буква „л“. Аз и до ден-днешен не знам какво значи тая буква „л“, но той беше добър човек. Почтен човек. Подписах се и отидох.“

В историята България остава като първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на парламента през 1990 г., а по-късно, през 1997 г., ще го направи лично и президентът Петър Стоянов по време на посещението си в Прага.

Изгонен от радиото, Джоко Росич пък става един от най-популярните и обичани български артисти и изиграва в киното над 110 роли.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството на Филип Димитров

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...

публикувано на 07.07.15 в 12:01

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28