Какво е доброто? Не е ли то понятие с много лица? Това, което е добро за едни, не се ли оказва зло за други? Вземете за пример диктаторите. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Не се ли мени понятието, което влагаме в думата „добро” през различните епохи, в представите на различните народи? Не! Доброто е универсално, е убедена нашата събеседничка.
Есенцията е: „И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях”, според Евангелието от Лука. Т.е. критерият е общочовешки, – споделя Елена. – В книгата си съм включила едно послание на небесния закрилник и покровител на българския народ Свети Иван Рилски към неговите ученици за доброто и как да го постигнем. Той съветва, че е необходимо до голяма степен да се отървем от зависимостта към парите и вещите. Защото зависимостта от тях провокира злите помисли у човека, подтиква го към злото.
Когато правиш добро другиму, ти всъщност правиш добро на себе си, защото добрият човек, който се отдава в полза на другите, без да иска, по този начин гради и личното си щастие, е убедена Елена Димитрова.
Покрай работата си тя е обиколила цяла България и много страни по света. Силно впечатление й прави срещата с туарегите в алжирска Сахара, за които добротата и любовта са на пиедестал. „Там е кацал със самолета си и Антоан дьо Сент-Екзюпери и, вероятно, в образа на Малкия Принц се съдържат елементи от душевността на местните хора. За тях няма материални ценности. За тях има любов към майката, любов между жената и мъжа, приятелство”, споделя впечатленията си г-жа Димитрова:
Но, колкото и да съм обикаляла по света, много обичам България. Тя има своя интересен и хубав аромат, когато става въпрос за духовността. Най-хубавите мисли за доброто, които са докоснали душата ми най-силно, съм записала по време на командировките ми из България, и най-вече – в малките села и градове, дочути от възрастни хора, събрали житейската мъдрост и познали радостта да жънеш, радостта да присъстваш на раждането на малкото конче. Интересно е, как народът ни възпира от злото чрез различни поверия и суеверия. Българите много обичат щъркелите и ги боготворят. Аз израснах в едно старозагорско село, където майка ми и баща ми бяха учители. Оттогава съм запомнила, че в никакъв случай не бива да се хвърля камък по щъркел, защото „ако убиеш щъркел, майка ти ще умре”. Така народът запазва животните, които са полезни – с този страх. Тук трябва да търсим мъдростта, пренасяна през вековете от българите, тяхното усещане за доброто.
Всеки ден четем по новините за убийства, все едно че това е нещо най-обикновено. Но това е велико зло, – продължава размислите си Елена Димитрова. – Мисля, че днес, повече от всякога, Великото Добро трябва да застане срещу Великото Зло. Различни религии, различни партии, - това е без значение. Всички ние сме хора на това земно кълбо.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...