Българите в съвременната си история са дали немалко примери, че уважават тези, които ги пазят. Дали са обаче и много примери на критично отношение към различните силови структури и по-специално полицията. До скоро една от най-разпространените форми на критичност бяха многобройните вицове за интелектуалните способности на служителите на реда и склонността им да вземат подкупи. В по-ново време повече внимание привличат публичните финансови средства, които се отделят за вътрешната сигурност, начините, по които се харчат тези пари, и, в крайна сметка, ефективността от тези публични разходи. Всеобщо е убеждението, че на МВР се дават прекалено много пари за това, с което се отплаща на обществото по отношение на сигурността. В сравнение с много други развити страни България е относително спокойно и сигурно място за живот. Не така мислят обаче стотиците хиляди граждани, чиито домове поне веднъж са били ограбвани, десетките хиляди, които са били физически малтретирани от улични хулигани, хилядите собственици на автомобили, които на сутринта не са ги намерили там, където са ги паркирали предишната вечер. Да не говорим за разни серийни убийци, организирани престъпни банди, за специалисти в отвличанията, за международни трафиканти на хора, наркотици или оръжия.

МВР и всичките последни министри, които са го ръководили, споделят точно обратното мнение. Невинаги ясно за публиката с какви точно аргументи, при последните няколко правителства те винаги успяваха да убедят парламента и кабинета, че бюджетът им е недостатъчен и да си осигурят допълнителни финансови екстри. Малцина обаче от изредилите се на висшите държавни постове политици се решиха да реформират и адаптират към днешните сурови икономически условия могъщото по закон, но твърде малко ефективно министерство. Новият министър на вътрешните работи Веселин Вучков, опитен и с дълъг стаж в органите на сигурността човек, изглежда най-после е осъзнал, че повече така не може. Сигурно за това решение основен мотив са финансовите затруднения, които в последните няколко тежки в икономическо отношение години, трябва да преодолява ухажваното доскоро от властите МВР. С последния подчертано рестриктивен национален бюджет за тази година ведомството се сблъска с реалната опасност да не може да продължи да съществува и функционира в сегашния си вид и по досегашния начин. А от досега съществуващото положение нямаше кой знае какви основания за оплаквания. В най-голямата в държавата публична администрация работеха над 47 000 души, бюджетът й беше сравним само с този на отбраната и надхвърляше 500 млн. евро, средната заплата беше почти два пъти над средната за останалата публична администрация.

Сам министърът призна, че без административна реформа, насочена към редуциране на ненужния персонал и съответните разходи, вече не може. От една страна, реформата в МВР е крайно необходима, поне като начало, тъй като е отлагана 25 години. От друга страна пък, МВР трябва да работи, а не само да се реформира, обясни трудната ситуация, в която се намира сегашното ръководство неговият шеф, подчертавайки обаче, че „МВР в момента се задъхва от собствената си административна тежест и много трудно изпълнява елементарните си законови функции”. И изглежда има основания да се оплаква, след като една четвърт от служителите в МВР са просто високоплатени държавни чиновници.

Новите реформи предвиждат значително орязване на някои необосновани социални привилегии, съществено съкращаване на администрацията и в крайна сметка пълна ревизия на практиката 80% от бюджета на ведомството да отиват за заплати, и едва 20% за нова техника, за инвестиции и т.н. Никой, естествено, не обича да му отнемат привилегиите и бонусите, полицаите в това отношение не правят изключение. Валентин Попов, председател на най-големия полицейски синдикат – Синдикалната федерация на служителите в МВР, побърза да се оплаче, че предвидените реформи не са били предварително обсъдени с тях, но не се престраши да ги отхвърли по принцип, очевидно съзнавайки също, че без промени нищо добро не очаква и самите полицаи.