Една задълбочена, добре аргументирана и написана с вдъхновение книга – „Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното”, имаше премиера в Националния музей на българското изобразително изкуство. Неин автор е проф. Румяна Станчева, известен изследовател в сравнителното европейско литературознание и балканистиката. В продължение на години обаче тя проучва житейския път и наследството на художника Жорж Папазов. Преглеждайки каталога на Френската национална библиотека, открива цели шест негови книги нафренски. (Папазов има и една книга на български – „Париж. Творчество и съдба на велики художници”). Роден в Ямбол, Южна България, той следва в Прага и Мюнхен, работи и се образова във Виена и Берлин, накрая се установява в Париж. Има изложби в Париж, в много европейски градове, както и в САЩ. Ето какво казва в интервю за Радио България критикът Митко Новков:
„Той е един от големите български, а и френски художници. Папазов е сред родоначалниците на сюрреализма, въпреки че не се е включил към тяхното движение, защото е имал здрав български индивидуализъм, не е обичал колективните изпълнения. Много отдавна не е представян пред българската публика. Жорж Папазов е известен главно като име у нас, може би от монографията на изкуствоведа Кирил Кръстев и сега, слава Богу, от тази книга на Румяна Станчева. Но иначе като художник е сравнително малко познат, отдавна не е имало негова изложба в България.”
Първата самостоятелна експозиция на Папазов е в София – през 1919. В средата на 30-те години той се завръща в България за около две години. Опитва се да пробие със своето изкуство, но подкрепата, която получава, не е достатъчна. Известните интелектуалци Сирак Скитник и Симеон Радев пишат статии за него, но общо взето, родната публика остава хладна към творчеството му.
„Той създава едно изкуство, съвсем различно от онова, което тогава е било ценено – отбелязва Митко Новков. – При него има фигуративност, но доста по-различна от общоприетата. Има странни съчетания на цветове и т.н. Той бяга от реализма категорично. Дали тогавашната публика не е била готова за творец като него или той я е надценил, но те не се „срещат” – отбелязва Митко Новков. – Тогава Папазов пише на български книга за френските художници, с която да обоснове чрез тях своя начин на рисуване. Интересното е, че като писател той е по-скоро реалист – и в романите, и в спомените си. Неслучайно е оставил много спомени за свои приятели: Паскин, също роден в България, Дерен – един голям френски художник и др. Тъй че, ако като художник Папазов е сюрреалист, като писател той е типичен здрав, солиден критически реалист.”
За две от книгите на художника – повестта „Поп Васил” и романа „Братя Дренови”, се знае, че черпят от неговата семейна история. Друга е събрала мемоари под заглавието „Паскин!...Паскин!...Тук съм!...” Тя има и второ допълнено издание. На голямото му приятелство с Дерен – един от родоначалниците на фовизма, са посветени други две книги със спомени. Последна е неговата автобиография „По стъпките на художника”, излязла година преди кончината му.
„Книгите на френски на Жорж Папазов ги няма в България (с изключение на „Поп Васил” в Националната библиотека) – посочва Митко Новков. – Те изобщо не са превеждани. Това е един пропуск от наша страна като българи, че не сме се обърнали към тях. Дори те да не отговорят на всичките ни критерии, ще ни дадат по-голяма представа за този световноизвестен българин в полето на визуалната култура. Тъй че, може би трябва да се замислят българските издатели и да издадат неговите произведения.”
Картините от колекцията на Националната художествена галерия снима Венета Павлова
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..