Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българската лодка във валутната буря

БНР Новини
Снимка: архив

На валутните пазари тези дни ври и кипи – обменният курс на еврото падна до рекордни нива спрямо долара, швейцарският франк стремително поскъпна и се изравни с единната европейска валута, Европейската централна банка обяви мащабен план за наливане на ликвидност във финансовите институции в еврозоната и това се очаква допълнително да обезцени прекалено изобилното евро. В каква степен всички тези турбуленции на валутните пазари засягат българската икономика и българския бизнес?

За да разберем за какво става дума, първото, което трябва да припомним, е, че българската национална валута – левът, е на практика фиксиран по отношение на еврото. Със закон е въведен постоянен обменен курс от 1,96 лева за едно евро. В практиката и в ежедневието се калкулира курс от 2:1. Това означава, че онова, което става с еврото, се случва автоматично и на българската валута: обезценяват ли се европарите, пада курсът и на българския лев и обратното.

Всички тези колебания на валутните курсове имат най-пряко отражение върху вноса и износа, т.е. върху цените на вносните и експортни стоки. А българската икономика е много отворена, следователно зависима, от международните пазари. Според НСИ, на практика целият БВП на страната минава през външната търговия, която се изчислява на около 44 млрд. евро за миналата година. 60% от тази търговия е с партньори от Евросъюза и разплащанията се извършват в евро. Останалите 40% са търговските потоци от и към трети страни и тук доминира американският долар. При вноса и износа от и към страни от общността влиянието на валутните колебания не е особено голямо, тъй като се купува и продава в евро и няма загуба или печалба от обменните курсове. Не така стоят нещата при търговията с партньори от страни извън ЕС. Тук вече влиянието на обменния курс на еврото (българския лев) е чувствително.

Когато еврото поевтинее спрямо долара и останалите световни валути, българските вносители са принудени да купуват по-скъпо, а българските износители получават по-ниски приходи, защото стоките и услугите им са станали по-евтини за купувачите, които плащат за тях в долари. Според теорията това би трябвало да направи българския износ по-атрактивен за чуждите партньори, защото става по-евтин. В крайна сметка резултатът би трябвало да бъде ръст на българския експорт. На практика обаче в съвременния глобализиран свят не се получава точно така поради огромната конкуренция и в действителност българският износ за трети страни в последно време регистрира спад. С две думи, от поевтиняването на еврото не печелят нито българските вносители, нито българските износители. А и гражданите-потребители чувстват това по джобовете си, защото поскъпването на долара води до увеличение на цените на редица важни за домакинствата вносни стоки като електродомакински уреди, компютърна техника. Даже и сриващите се цени на горивата по бензиностанциите щяха да бъдат доста по-ниски, отколкото сега, ако не беше поскъпването на долара, който се използва за разплащанията с основния петролен и газов доставчик Русия.

В крайна сметка може да се каже, че българската лодка е доста поразклатена от валутната буря, която вилнее в момента в света. Известна утеха е, че все пак България търгува основно със страни, с които разплащанията са в евро, т.е. в една и съща за всички валута, и така избягва доколкото е възможно отрицателните последици от колебанията на обменните курсове.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

91 медала по природни науки спечелиха българските ученици през 2024 година

През 2024 г. българските ученици завоюваха 91 медала от международни, европейски, младежки и балкански олимпиади и състезания по природни науки. 11 от тях са златни, 40 - сребърни, и 40 - бронзови. Това съобщиха от Сдружението на олимпийските отбори по..

публикувано на 02.01.25 в 16:15
Снимка: Спасителен център - Зелени Балкани / Wildlife Rescue Centre - Green Balkans

Стотици птици станаха жертва на войната с фойерверки и пиратки в новогодишната нощ

В първия ден на новата 2025 година в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" бяха приети, общо 606 планински чинки (Fringilla montifringilla), 591 от които – мъртви. Информацията за бедствието е постъпила по обед на 1 януари, когато..

публикувано на 02.01.25 в 15:49

Македонските власти спират на "Деве баир" гражданите със стари шофьорски книжки

Стотици македонцски граждани карат автомобили с кюстендилска регистрация, дори са ги закупили в града и са ги регистрирали в местната пътна полиция, коментират общински служители. В Кюстендил колите минават и технически преглед. Водачите им имали..

публикувано на 02.01.25 в 15:37