Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Сур елена шестокрилец – митичният образ на елена в българския фолклор

БНР Новини
Снимка: архив

Еленът е животно с особен митологичен ореол, което присъства във вярванията и ритуалите на много народи от различни континенти. Култът към него датира от още каменната ера и е особено развит сред народите на Европа, Кавказ и Сибир. Свидетелства за това археолозите откриват в пещерни рисунки, бронзови статуетки и изображения върху древни предмети. Почитан е като тотем, като слънчев символ или като помощник на шаманите при техните пътувания в отвъдния свят. В античната митология се свързва с девствената ловджийка Артемида, която карала златна колесница със запрегнат в нея златен елен. Популярна е историята на ловеца Актеон, който случайно заварил голата богиня да се къпе в едно езеро и омагьосан от красотата ѝ, останал да я съзерцава. За наказание Артемида го превърнала в елен, когото собствените му кучета разкъсали.





И в българския фолклор еленът се радва на особена почит. Според народните представи той обитава непристъпните планински дебри и пие вода от недокоснати от човека езера, обитавани от самодиви, змейове и хали. Еленът е другар на самодивите – много народни песни рисуват тези красиви и опасни създания, опасани с пояси от небесна дъга, въоръжени със златни лъкове и стрели и яздещи сур елена шестокрилец със змии наместо юзди.

Определението сур, което трайно се прикрепя към образа на елена, идва от незапомнени времена и изследователите продължават да спорят за точния му произход и значение. Сур означава „сив” или „белезникав” на цвят, но още „светъл, блестящ, златист”, затова се свързва със символиката на слънцето. Някои лингвисти дори откриват връзка със санскритската дума сурия със значение „слънце”. Показателно е, че този епитет се отнася и към други митични същества от нашия фолклор, каквито са ламята, мечката, птицата, волът.

Идеята за слънчевата символика на елена се потвърждава и от коледарските песни, в които често се явява необикновеният му образ:

„На чело му ясно слънце,
на гърди му ясен месец,
по гърба му ясни звезди
.”

В някои текстове дори новороденият Исус е обрисуван като елен:

Не си роди Млада бога,
но си роди сур елена:
рогите му позлатени,
краката му посребрени
.”

Важно е да се отбележи, че празникът Рождество Христово, когато тези песни традиционно се изпълняват, заема мястото на по-древни празници, свързани с честването на зимното слънцестоене, най-краткия ден от годината и „раждането” на новото слънце.

Според някои разкази еленът е още слуга Божи. Понякога Господ изпраща на земята ангели и светци, приели образа на елен. Затова съществуват строги забрани да се пакости на свещеното животно, а който ги наруши, добро няма да види. Все пак има податки за жертвоприношения на елен в далечното минало. В много селища на страната се разказва легендата за елен, който всяка година на голям християнски празник слизал от планината и доброволно се принасял в жертва. Един път животното закъсняло и се явило изморено и потно, но изгладнелите хора го заколили, без да го изчакат да си почине. Оттогава то престанало да идва и селяните започнали да дават курбан бик или овен.




Съществуват вярвания, че човек може да се превърне в елен по Божията воля или пък чрез магия, както в приказката "Братче еленче". Момчето се превърнало в елен, след като пило вода от еленска стъпка, но по-късно, полято със същата вода, възвърнало човешкия си облик. Навремето еленовите рога се славели с магически свойства и високо се ценели. Тъй като животните периодично ги сменят, хората ги събирали и ги поставяли на видно място в домовете си, за да пазят от злини. Според поверията, стърготини от такъв рог, изпити с вода, лекуват от уроки и уплах. А монасите в Рилския манастир изработвали от намерените в околностите еленови рога медальони – кръстчета, които били много търсени от поклонниците, убедени в голямата им сила.


Още от категорията

Петър Крумов: „Виж Добруджанската равнина и ще разбереш, че си заслужава да работиш за недостижимия ѝ безкрай“

Живот, посветен на добруджанската традиционна музика – тези думи най-точно определят творческия принос на именития наш композитор и диригент Петър Крумов. Неговата отдаденост в служба на добруджанското наследство се изразява в авторството на..

публикувано на 24.03.20 в 10:45

Угро-фински и български фоклор в Nani – първия авторски албум на Емми Куянпаа

Ако наистина „всички идваме от детството си“, то Емми Куянпаа със сигурност носи част от музикалната култура на Карелия – наследство от родителите на майка ѝ. Колкото до интереса на младата финландка към българския фолклор, пътищата са неведоми − първият..

публикувано на 17.03.20 в 12:13

Разложкото село Бачево посреща Тодоровден с кушия

Според народното вярване от Тодоровден нататък денят започва да расте, а времето става все по-топло. Счита се, че на този ден всеки, който има кон, трябва да го изведе и да участва в празничните надбягвания. Стопаните правят това с особено внимание..

публикувано на 07.03.20 в 08:05