Крайната левица СИРИЗА очаквано спечели изборите в Гърция и Европа е настръхнала от заканите на новия премиер в Атина Алексис Ципрас за радикална политическа промяна в южната ни съседка. Изборната победа на СИРИЗА безспорно ще допринесе за подем и на сродното движение Подемос в Испания, където предстоят парламентарни избори. Левият завой в двете страни по южния фланг на ЕС беше предшестван от протести на възмутени граждани срещу социалните орязвания, нетърпимата безработица и рекета на банките с ипотеките. Предпоставки, които са налице и в България, но за добро или лошо едва ли ще доведат до възникването на подобно явление.
На пръв поглед от години живеем в условия за възникването на радикална левица у нас – трайно висока безработица, мизерни заплати и още по-мизерни пенсии, бушуваща корупция из всички прослойки на обществото и буксуваща икономика. Правилата на играта в Гърция се диктуват от Тройката ЕС, ЕЦБ и МВФ, а в България още след промените 1989 г. бе наложен неолибералният икономически модел на МВФ и Световната банка. Левицата в България обаче за момента се изчерпва с бившата комунистическа партия БСП и отцепилото се от нея движение АБВ, днес коалиционен партньор на дясноцентристкото правителство в София, и кресливата популистка партия „Атака”. Нещо повече – именно социалистите прокараха ултралибералния плосък данък и свалиха корпоративния налог до 10 процента, с които страната ни се нарежда до екзотичните офшорни зони. Извън символичните увеличения на пенсии и майчински, българската левица не се е преборила за нищо друго. На този фон на хоризонта в България, която е в пъти по-бедна от стенещата Гърция, не се вижда и зачатък на недоволство, което да породи нова партия от типа на СИРИЗА или Подемос. Ципрас спечели изборите с утопична програма за значително опрощаване на дълга, 300 000 нови работни места, 13-а пенсия и защита на закъсалите кредитополучатели. Извън тези популистки обещания обаче новото правителство в Атина има шанс да пресече ширещите се контрабанда и корупция и да подобри събираемостта на данъците, особено от олигарсите. Това важи и за България, но всъщност не е предмет на лява или дясна политика, а на функционираща съдебна власт. И още нещо – от промените през 1989 г. насам масовите протести в България се броят на пръстите на едната ръка и са с променлив успех. Просто у нас явно дори безкрайната бедност и отявлената корупция, спъваща икономическото и духовно развитие на страната, не са способни да събудят гражданското недоволство, което да роди нова политическа формация.
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..