Тези дни в България се завърна част от 23-та антарктическа експедиция, водена от учения, полярен изследовател и председател на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. Този път част от експедицията бе и група опитни алпинисти – Николай Петков, Дойчин Боянов и Александър Шопов. Те се отправиха към остров Ливингстън с цел да изкачат и направят геодезически измервания на върховете от билото на планината Тангра, която се намира в близост до българската изследователска база „Свети Климент Охридски”. Ето какво разказва за свършеното от алпинистите проф. Христо Пимпирев:
„Трябваше да се изкачат „девствени” върхове на най-българската планина извън територията на България – Тангра. Проектът мина успешно. Въпреки много тежките атмосферни условия, бяха извършени премиерни изкачвания на няколко върха и измервания със специална GPS апаратура, предоставена от Военно-топографската служба на Българската армия. Така тези върхове ще могат да бъдат поставени на картата на света с точните им височини”, обобщи Христо Пимпирев.
Двукратният покорител на Еверест Николай Петков споделя, че това, което го е привлякло да се включи в експедицията, е възможността българи да бъдат не само автори на топонимията в дългата около 30 км планинска верига Тангра, но и изследователи на по-важните й върхове.
„За мен предизвикателството беше изкачването на Големия иглен връх. Впечатли ме това, че именно този връх е един от първите, забелязани на остров Ливингстън през 18 век от мореплавателите, които дават и името му. А то е избрано неслучайно. Големият иглен връх представлява впечатляваща снежно-ледена пирамида, изникваща направо от морето. И за наш късмет няколко века по-късно той все още не беше изкачен. Това се превърна в интересна цел за нас“, сподели Петков.
Изкачването на Големия иглен връх, по-нисък с около 10-20 м от най-високия връх на острова – Фризленд, или 1679 м и 49 см, става факт на 8 януари 2015 г. Освен там, по време на експедицията за първи път човешки крак стъпва на още два върха – Плана и София. Предизвикателствата по пътя на българските момчета са много – ледници, цепнатини и ледени гъби, но най-трудното препятствие се оказва лошото време. Ето какво разказа за изкачването на един от най-красивите върхове на острова – Лясковец, покорителят на Еверест без кислородна маска Дойчин Боянов:
„Там наистина се наложи в рамките на 40-50 м да има реално ледено катерене. Заледяването много ме впечатли с формите, образувани от влажния океански климат, ниските температури и ураганните ветрове, които действат на острова. Според учените, това е мястото на планетата с най-лош климат и аз съм готов да свидетелствам, че това наистина е така. През 30-те дни, които изкарахме на острова, имахме един следобед с хубаво време, който използвахме за изкачване на главното било, след като с много усилия и кураж успяхме да пробием 1300 метра плътна облачност, над която имаше ясно и слънчево време.”
„Сякаш се показахме от преизподнята на ада и попаднахме в една фантастична приказка с отблясъците на залеза”, допълва впечатленията Николай Петков. Алпинистите отбелязват, че голяма роля за успеха на тяхната мисия изиграва осведомяващият ги за прогнозата за времето метеоролог на испанската експедиция на острова – Фаусто, който дори емоционално се посвещава на каузата им. Боянов и Петков с учудване отбелязват, че в 21 век, въпреки възможностите за сателитно заснемане, на картата на Антарктида има все още бели петна, а и дори очертанията на бреговете на остров Ливингстън на картата са грешни. „Това е последният континент, неизучен достатъчно. България е там, има своя полярна база. Наше задължение е да направим подробна карта на този остров и да запълним белите петна на Антарктида”, споделя проф. Христо Пимпирев, който с крехкия бюджет от 175 хиляди евро, привличане на спонсори и невероятни комбинации успява ежегодно да организира успешни български научни експедиции до ледовития континент.
Снимки: Български антарктически институт
Балансът, който трябва да направим между нуждите и реално изпълнимите ангажименти, е много важен, защото е реална опасността някой от големите инфраструктурни проекти да бъде забавен за сметка на друг. Това каза министърът на регионалното развитие и..
До края на идната седмица КНСБ ще изпрати на правителството своите предложения, които да залегнат в управленската програма на управляващата коалиция. Вече има разговори на синдикалистите с отделни министри за проблемите по сектори. Сред исканията на..
Държавният глава Румен Радев връчи Почетния знак на президента на Българското национално радио (БНР) - на неговия генерален директор Милен Митев, по време на тържествения концерт в Софийската опера и балет. Постановлението е издадено по повод 90-ата..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
През нощта над източните райони облачността ще остане значителна. Над останала част от страната ще бъде ясно. На повечето места ще бъде почти тихо. Около..