Как Никсън вдъхнови производството на шунка в България? Как се ражда безалкохолната напитка „Алтай“, българската сродница на „Кока-кола“? Кои са кулинарните шлагери, които нон-стоп се въртят в соц ресторантите? Защо по онова време в София има повече заведения на глава от населението отколкото в Ню Йорк през 2014? Има ли пропагандна завеса в света на кулинарията?

Отговори на тези любопитни въпроси дава книгата „Соц гурме“ – един по-нестандартен поглед към живота у нас по време на Желязната завеса. Автор е Албена Шкодрова, която години наред е политически журналист. В един момент девалвацията на родната политика я кара да обърне курса и да се насочи към писането на пътеписи, което по думите й носи по-голямо удоволствие. При пътуванията често ми се струваха най-интересни сюжетите за храна и те се превърнаха в акцент на пътеписите, разказва Албена за решението да се посвети на вкусната тематика. „Соц гурме“ е резултат от задълбочено проучване на архиви и документи, някои от които доскоро засекретени, както и от разказаните спомени на близо 80 души. Без преднамерен сарказъм, но с приятно чувство за хумор, книгата ни връща във времето на „Кореком“, на магазините с празни рафтове и на масовото затваряне на зимнина в градски условия. Тогавашната родна кухня не се различава драматично от съвременната, твърди авторката. Репертоарът от предпочитани домашни ястия е все така актуален: телешко варено, супа топчета, кюфтета…Огромната разлика е в избора.

Ограниченият избор в сравнение с изобилието днес, което се дължи не само на достъпа до несравнимо по-голямо разнообразие от продукти, но и отварянето към други хранителни култури – пояснява Албена. – България беше изключително нелюбопитна към чуждестранните кухни. Имаме много заемки от турската и от гръцката от времето на Османската империя, но сме ги възприемали като нещо наше. Едва след 1989 г. започва културното отваряне към други кухни. Освен това технологично всичко се е променило. Съвременните кухненски уреди позволяват повече възможности да се експериментира, достъпът до рецепти чрез интернет, всичко това създава огромна разлика между тогава и днес.

Пропагандната завеса успява да възпре всеки полъх от западната кухня. С развитието на „Балкантурист“ едва си пробива път френската кулинарна традиция. Сравнително по-лесно, по обясними причини, руските рецепти намират място в менюто ни. Известният по онова време Руски клуб се е славел с изключително добро меню, предлагащо изкушения от рода на бадемов крем и специалитет „Телешка опашка“. На почит се е радвал и Клубът на журналиста, където работел прочут сладкар, придобил умения из Централна Европа. В проучванията си Албена Шкодрова стига и до извода, че по соц време България се е радвала на повече ресторанти на глава от населението от днешен Ню Йорк.

Причината е много последователна държавна политика от 1944 г. до средата на 80-те години на поощряване на общественото хранене и на създаване на много ресторанти – обяснява тя. – Целта била да са на достъпни цени и семействата да се хранят в тях, за да не се губи време в кухнята. Едно от първите решения, които МС на новата република взима, е да задължи частни предприятия, за които национализацията настъпва няколко години по-късно, да осигурят работнически столове. Системата на обществено хранене тръгва от тях, минава през опростяване на ресторантите в центъра на София, които не трябва да лъхат на буржоазия, а да са семпли и да изхранват маси народ. След това минава през „Балкантурист“, който развива своя школа и завършва последното десетилетие на периода със стремеж към по-луксозни ресторанти, но напълно недостъпни за обикновения българин.

Не липсват и куриозните случаи, на които Албена се натъква при проучванията си:

Ако се плъзнем по по-анекдотичната страна на нещата, имаше интересни казуси. Например един, който винаги разсмива хората, беше историята на първата индустриална шунка в България. Проф. Иван Байчев, който е работил тогава в месокомбината в Русе, разказва как американският президент Никсън вдъхновил производството на шунка в цяла Източна Европа и в България, включително. По време на предизборната си кампания обещал, ако бъде избран за президент, да осигури на американците два пъти дневно шунка. Цяла Източна Европа се втурва да я произвежда с надеждата да я продава на САЩ срещу дефицитната тогава конвертируема валута. Производството започва и у нас, но износът се проваля поради най-различни, характерни за тогава причини, като липса на ресурс за опаковки или желанието да се произведе всичко от чисто филе, което изправило русенския комбинат пред невъзможност да си осигури суровина в достатъчни количества. Постепенно американската страна се отказала от тези доставки, защото били нищожни за пазара им и не си стрували усилията. Така шунката, вече изработена, се оказва на българския пазар.