„Много ще се радвам, ако моите постижения бъдат подобрени, защото това ще означава, че се развиваме”. Това сподели в интервю за „Радио България“ Владимир Величков. Днес за мнозина името му звучи непознато, но експертите в биатлона още помнят успешните му участия по заснежените писти от 80-те години на миналия век.
Роденият през 1959 г. Величков навлиза в активния спорт като ученик в 6 клас, когато се записва в клуба по ски-бягане в родното му село Стамболово, Югозападна България, който функционира и до днес, а малко по-късно се пренасочва към биатлона. През февруари 1980 г. той и Юри Митев са първите български биатлонисти с участие в олимпиада – в Лейк Плесид, САЩ. Тогава обаче те се разминават със своите минути слава. Защо? Ето какво споделя Владимир Величков:
„Тогава функционално бях добре подготвен. В Лейк Плесид, обаче, беше много студено, а ние не бяхме подготвени много добре тактически - нямахме подходящи патрони. Нашите стреляха до минус 10 градуса, а там беше доста под тази температура. Понатрупахме много грешки в стрелбата и имахме слаби резултати“.
Само месец по-късно обаче двайсетгодишният Величков показва нивото си, като постига класирания, останали ненадминати до ден днешен в българския мъжки биатлон. В руския град Мурманск, в последния кръг на сезон 1979/1980, Величков заема престижното второ място в индивидуалния старт на 20 км, а на следващия ден печели и третото място в спринта на 10 км. „Това ми беше първа година при мъжете. След Олимпийските игри не участвахме в други международни състезания, а само във вътрешни. Донякъде ни понаказаха. Никой не очакваше да направим успешен старт“, се връща Величков в миналото. През следващия сезон – 1981/1982 г., той отново е в елита – четири пъти попада в челната десетка в стартовете от Световната купа. До края на 80-те години на 20 век остава сред лидерите в световния мъжки биатлон. В актива си има три 4-ти, две 5-ти и две 6-ти места в стартове от Световната купа. Най-много се гордее с двете пети места от Световни първенства - в Минск през 1981/1982 г. и в Руполдинг, Германия, през 1984/1985 г.
Да научим от именития спортист, каква е разликата в биатлона през онези години и днес:
„По онова време имаше по-голяма вътрешна конкуренция. Борбата тогава беше голяма – кой ще се класира, за да излезе навън, в чужбина, да види свят. Иначе методиката и тогава, и сега, е една и съща“.
След прекратяване на активната си състезателна дейност Величков се оттегля от спорта, а днес има собствена дърводелска работилница. На въпроса, дали не съжалява, че не се е отдал на треньорска дейност, той отговаря:
„Единствено съжалявам, че натрупах доста опит и не можах да го предам на по-младите. Специално в стрелбата, която куца и до ден днешен, можех да им помогна. За това най-много съжалявам“.
Преди половин година Величков е поканен за член на Управителния съвет на Българската федерация по биатлон, което показва, че неговите успехи не са забравени. Днес той с удовлетворение следи развитието на своите следовници. „Момчетата в българския биатлон са много добри”, споделя Величков, визирайки талантливите млади състезатели Красимир Анев и Владимир Илиев. Сред успехите на родения през 1987 г. Анев е постигнатото през януари 4-то място в Оберхоф, Германия, в състезание за Световната купа. Това е най-доброто класиране за българския мъжки биатлон в дисциплината „Масов старт” на 15 километра, право на участие в която имат 30-те най-добри биатлонисти. Това означава, че има надежда за бъдещето на българския биатлон.
Балансът, който трябва да направим между нуждите и реално изпълнимите ангажименти, е много важен, защото е реална опасността някой от големите инфраструктурни проекти да бъде забавен за сметка на друг. Това каза министърът на регионалното развитие и..
До края на идната седмица КНСБ ще изпрати на правителството своите предложения, които да залегнат в управленската програма на управляващата коалиция. Вече има разговори на синдикалистите с отделни министри за проблемите по сектори. Сред исканията на..
Държавният глава Румен Радев връчи Почетния знак на президента на Българското национално радио (БНР) - на неговия генерален директор Милен Митев, по време на тържествения концерт в Софийската опера и балет. Постановлението е издадено по повод 90-ата..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
През нощта над източните райони облачността ще остане значителна. Над останала част от страната ще бъде ясно. На повечето места ще бъде почти тихо. Около..