Помните ли „Десетилетието на ромското включване”? Започна преди 10 години и приключи преди броени дни. Началото беше поставено в началото на февруари 2005 г. в София на помпозно тържество с участието на премиерите на всичките 12 страни от Източна Европа, които се включиха във включването. Десет години по-късно никой не си направи труда да отбележи края му, камо ли да отчете свършената работа, защото най-вероятно нищо не е свършено.
Благородната инициатива си беше поставила амбициозната цел да осигури на най-голямото малцинство в Европа равен достъп до образование, трудов пазар, здравна грижа и да подобри условията за живот. Завидната финансова подкрепа бе осигурена от института Отворено общество и Световната банка. На полувремето на десетилетието и ЕС се включи в интеграционния план, като задължи през 2011 г. своите членки, да разработят съответна стратегия. Но ромското десетилетие така и не успя да надскочи сухите декларации на правителства и НПО, и видими резултати няма. Вълшебният ефект „преди/след“ в ромските квартали не действа – там преди и след десетилетието мизерията е същата. Схлупените тухлени бараки все още са неизмазани, а импровизираните улици, които няма да откриете в нито една карта, са покрити със слоеве кал, но не и с асфалт. Всяка къща е със сателитна чиния, но животът не тече пред телевизора, а на улицата, където в неописуема мърсотия играят деца, наглеждани от невръстните си майки и баби. В такива гета живеят поне половината от българските роми, а две трети от тях през живота си не напускат махалите. Десетилетието на ромското включване не успя да промени тези статистически данни.
Защото десетилетието остана на хартия и не успя да прескочи от докладите и конференциите „на терен” в ромските махали. Инициативата не намери (или не пожела да намери) роми, които да се превърнат в движещата сила на интеграцията, а остави тази работа на чиновниците. Според неправителствените защитници на човешките права десетилетието не успя, защото правителствата така и не приеха ромите за равноправни партньори, но това е само част от проблема. Другата част се отнася до това, че народилите се ромски организации и партии-еднодневки (не без финансовата подкрепа на десетилетието) така и не се превърнаха в защитници на интересите на хората в махалите. Защитниците на човешки права забравят и друго – освен права хората от едно общество имат и задължения, например задължението да изпращат децата си на училище. До края на десетилетието на ромското включване не се случи нищо осезаемо. Остана само горчивият вкус на безсмислено и безрезултатно изхарчени пари.
От 10 юли започва основният ремонт на Дунав мост при Русе, съобщава Агенция "Пътна инфраструктура". Строителните работи ще се извършват ежедневно през светлата част от денонощието, по 10-12 часа на ден, според спецификата на изпълняваните дейности, като..
В „България днес“ на 9 юли ви предлагаме актуална информация от България и българските общности зад граница. По повод 174-ата годишнина от рождението на Иван Вазов слушаме как ученици от българското неделно училище в Лисабон учат и изпълняват Вазови..
Председателят на Национално движение "Русофили" - Пловдив Златомир Дьовленски и съучастникът му Иван Гълъбов са с повдигнати обвинения от окръжната прокуратура в Пловдив. Вчера, 8 юли, двамата бяха арестувани по досъдебното производство на ДАНС за..
В "България днес" на 12 юли ви разказваме за едно българско село във Варненско, което е пример за оцеляване по български. В рубриката "По съседски"..
Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков присъства на възпоменателната церемония в Мемориалния център в Поточари по повод 29-ата годишнина от..
На голямата сцена на четвъртото издание на "Midalidare - Rock in the Wine Valley" от 12 до 14 юли, наред с хедлайнърите DEEP PURPLE, MR. BIG и ACCEPT ,..