Въпреки че отдавна прекрачихме прага на XXI век, продължаваме да робуваме на остарели стереотипи. Такова е, например, схващането за разделение на професиите на мъжки и женски. Дамите избират по-рядко от мъжете научни и технически специалности и се развиват главно в области като здравеопазване, образование и „Науки за обществото и човешкото поведение”. Не само у нас, но и в Европа, все още е факт неравнопоставеността между половете. Независимо от високото си образование, жените по-трудно се изкачват по кариерната стълбица. По данни на Евростат от 2012 г. едва 18 процента от членовете на бордовете на най-големите търгувани на борсата компании в ЕС са жени. Освен това нежната част от човечеството получава средно с 16 на сто по-ниско възнаграждение на час от мъжете за една и съща позиция. Един от митовете също е, че професии като диригент и машинист са изцяло мъжки. Историята на две млади момичета обаче напълно го разбива. Калина Василева ръководи симфоничния оркестър в Шумен. Разказва, че работата ѝ я среща с мастити музиканти, с професори от Музикалната академия и се случва да се сблъска с известно недоверие:

Понякога подхождат със съмнение и то не само, защото съм жена, но и защото съм млада. Но когато концертът свърши, виждам промяна в погледа, в отношението им към мен. Действа ми добре да видя, че това, което правя, го оценяват. Не бях осъзнала колко съм специфична с тази професия, може би защото от малка се занимавам с музика. И двамата ми родители са музиканти и като дете често съм била на репетиции на оркестъра, израснала съм в тази среда и тя е най-естествената за мен, чувствам се като у дома. Като малка мечтаех да стана певица. Имах много хубав, звънтящ глас, но когато пораснах се насочих към флейтата. В продължение на 10-15 години това беше целта в живота ми – да стана добра флейтистка. Влязох в академията с тази специалност и я завърших. Но някъде по средата на следването осъзнах, че това не ми е достатъчно. Имах нужда от по-общ поглед над музиката, да я водя, да мине през мен цялото произведение, не само един ред, който свири флейтата. Попаднах на точните хора, те ме насърчиха и взе, че се получи. Малко по малко станах диригент.

Даниела Костадинова пък е избрала още по-нетрадиционна за жените професия:

В семейството ми няма железничари. От дете обаче знам, че искам да съм машинист. Завърших висше образование във ВТУ „Тодор Каблешков” и там изкарах курса за машинисти. От три седмици съм помощник-машинист в „Товарни превози” на БДЖ. Знаех, че това е моята работа, но едва когато започнах да уча в университета, разбрах с каква сериозна професия искам да се занимавам. Това ме мотивира още повече.

Колкото нестандартно е да видим жена в ролята на диригент или машинист, толкова нетипично е мъж да работи, например като медицинска сестра. Това е една от малкото професии, която в националната класификация на длъжностите присъства само в женски род. Този факт обаче изобщо не смущава Ивайло Ефтимов, който вече две години и половина работи като медицинска сестра в реанимацията на ВМА. Казва, че в болницата има трима мъже на тази длъжност, а за цялата страна са едва около петдесет. Ивайло е завършил „Ветеринарна медицина”, но мечтата му винаги е била да бъде медицинска сестра. Споделя, че някои от качествата му като мъж му помагат да изпълнява успешно задълженията си:

Запазвам по-лесно самообладание, докато колежки, с които започнахме заедно работа, изпадат в кризи. По-уверен съм, физическата сила също е от значение, особено за такива тежки клиники като реанимация и интензивно лечение, бърза помощ, противошокови зали.

Друга почти изцяло феминизирана професия е учителската. Статистиката показва, че 85 на сто от преподавателите са жени. Затова прави впечатление, когато млад мъж, при това завършил политология в Мюнхенския университет, е избрал учителското поприще.

Важно е хората да са професионалисти и да приемат това, което правят присърце. Тогава мисля, че всеки човек може да бъде успешен в своята професия – казва Томислав Рашков, учител по английски език по програмата „Заедно в час”. – Не съм усещал дискриминация или ирония от страна на учителския колектив. Всички се отнасят много добре към мен и останалите колеги в училището, не съм единственият мъж. По-забавни моменти има може би в самата класна стая. Например, случвало се е децата да напишат на дъската: „Miss Rashkov is our favourite teacher”. Това не ме дразни, по-скоро ме забавлява.