1,7% ръст на БВП през 2014 г. отчете Евростат за България, което надминава всички очаквания както на българското правителство, така и на международните финансови и икономически институции. Това добро постижение е даже над средното за Европа на 28-те. 2014 е петата поредна година с повишение на БВП след свиването на икономиката с 5% през най-тежката кризисна 2009 г. През 2010 г. реалният растеж бе 0,7%, през 2011 г. – 2%, а през 2012 г. и 2013 г. съответно – 0,5% и 1,1%.

Този твърде скромен и недостатъчен, но все пак похвален макроикономически показател, е още по-показателен за тръгналата по пътя на умерения растеж българска икономика, като се има предвид, че миналата година от политическа гледна точка беше година на истински изпитания за бизнес условията, тъй като това беше период на изключителна нестабилност, в който на власт бяха три различни правителства и имаше два пъти избори. А бизнесът трудно понася политическите катаклизми, тъй като те само създават допълнителна несигурност в и без това нестабилната икономическа среда.

Според Евростат, миналата година народното стопанство в България е създало Брутен вътрешен продукт на стойност 42 млрд. евро, като на човек се падат 5808 евро. Не е много, след като се знае, че в проспериращия Люксембур БВП на глава от населението надхвърля 100 000 евро, но за сметка на това пък България е в групата страни-членки на ЕС, в които все пак има растеж, а не рецесия или застой.

На фона на добрите резултати от миналата година, прогнозите за икономическото развитие през настоящата година изглеждат притеснително. Правителството е твърде предпазливо и очаква стопански ръст около и под 1%. Доста скромни са и очакванията на международните наблюдатели, начело със самия председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който предупреждава, че перспективите за българската икономика не са добри. За опасност от ниски темпове на растеж в България алармира и зам.-председателят на ЕК и комисар по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева. Но като контрапункт на общия песимизъм има първи признаци, че първоначалните ниски прогнози може и този път да бъдат надминати. Налице са вече данни, че вътрешното потребление се активизира не без подкрепата на изключително ниските лихви по кредитите и депозитите. Ръстът на потреблението има най-пряко влияние върху публичните приходи от ДДС в бюджета, които вървят нагоре и пълнят държавните каси. А пълни държавни каси означава повече публични инвестиции, т.е. повече работни места и по-добри възнаграждения. Към това би трябвало да се добави и възстановеното европейско финансиране на проекти по различни програми, финансиране, което също води до вече установеното намаление на безработицата и до повишаване на деловата активност. Много спорните нови външни и вътрешни дългове за 8 млрд. евро, ратифицирането на които от парламента едва не взриви управляващата коалиция и не свали второто правителство на премиера Бойко Борисов, всъщност от друга гледна точка само стабилизират ситуацията в страната. Нейната задлъжнялост няма да се увеличи до неприемливи равнища, но за сметка на това ще се намали бюджетният дефицит и ще се дадат гаранции на бизнеса за платежоспособността на публичния сектор. Това са все положителни сигнали, които няма как да не стимулират деловата активност. В тази посока действа и стабилният износ преди всичко към партньори от ЕС. Не трябва да се забравят и изглеждащите сериозни амбиции на управляващите да реформират най-после най-неефективно работещите обществени структури и системи.