Най-сигурният начин да избягаш от градската суматоха и сивия делник е да се „шмугнеш” в гънките на Странджа. В този недокоснат кът на Българския Югоизток са се ширнали сенчести гори, които таят неподозирани съкровища. През последните години хората от Природен парк „Странджа” положиха сериозни усилия, за да облагородят планината и да я направят по-достъпна за туристите. Поредната стъпка в тази насока е за по-любознателните фенове на пешеходните преходи. От това лято те ще обогатяват познанията си за природата, докато се разхождат по 11 чисто нови т.нар. интерпретативни маршрути в девствените части на планината.
Билки, прилепи, реки и хищници – така накратко можем да обобщим тематичната насоченост на разработените от Природен парк „Странджа” маршрути по проект на ОП „Околна среда”. Странджа е по-различна в сравнение с останалите планини на Стария континент. Причината е, че тази гориста територия е била пощадена от последната ледникова епоха, благодарение на което откриваме нетипични за географските ни ширини растителни видове. Като странджанската зеленика, например. На нея е посветен специален маршрут. А какво представлява, научаваме от Владимир Димитров – директор на Природния парк:
Един маршрут, много емблематичен за планината. Намира се в близост до село Кондолово и навлиза в царството на зелениката. Там се простира обширна местност с това уникално вечнозелено растение, което вирее в едни дълбоки долове. Всъщност само тук от цяла Европа се срещат вечнозелени храсти, характерни за региона на Кавказ и по-точно за южното крайбрежие на Черно море. Единствено в рамките на Странджа този вид растителност навлиза на територията на Европа. Туристите могат да видят в естествените им местообитания и други вечнозелени видове, като лавровишня, странджанското бясно дърво и други характерни само за района растения.
А какво да кажем за богатството от дивеч и хищници, които населяват осеяната с букови гори планина? На тях е посветен специален маршрут край странджанското село Заберново, който разкрива местообитанията на типичните местни хищници като чакали, вълци, белки, черен пор и др. Отделна познавателна пътека, оборудвана с информационни табла и кътове за отдих, пък е посветена на невероятното богатство от билки, а в Странджа те са около 500 вида. Изходен пункт е село Бръшлян, а продължителността му е около пет часа, по време на които ще видиш местни лечебни растения като тисът или т.нар. кримски чай, известен още като странджанската виагра. В приморската част на планината природолюбителите ще могат да изберат няколко обозначени туристически пътеки, които криволичат по поречието на реките Велека и Резовска и отвеждат до плажовете на Ахтопол и Синеморец. От дирекцията на парка са разработили и специален преход по следите на едно създание, което нощем обича да кръжи над скалистите местности на планината.
Имаме маршрут, посветен на прилепите, който се намира близо до Малко Търново – каза Владимир Димитров. – А в Странджа се срещат най-много видове прилепи – те са общо 26. И там, където е изграден този маршрут, има силна концентрация на тези животни, особено през зимата. Преди години в района бяха направени къщички за прилепи и този маршрут всъщност надгражда направеното вече от нас. И всички тези интерпретативни пътеки разполагат с паркова инфраструктура, т.е. навсякъде са поставени информационни табели, обособени са места за отдих, където човек да похапне и да се наслади на природата, създадени са условия за занимателни игри.
Снимки: архив
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..