Една пета от населението ни е в риск от бедност. А всеки десети българин е под заплаха от „дълбока бедност”, изоставайки сериозно от доходите на средната класа. Това показват анализите на експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ). Друг тревожен факт е, че най-уязвимата част от българите най-слабо се влияе от промените в икономическата среда и е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се сиромашия. Безработните и неактивните на пазара на труда са най-рисковата група. Всеки втори незает е изправен пред риска от бедност. Висок е също делът и на пенсионерите, които живеят на ръба на оцеляването. Анализаторите констатират големи различия между мъжете и жените в тази група, като рисковете пред жените са чувствително по-високи и с възрастта проблемът се задълбочава. Причините се крият в различната продължителност на живота, но и в самата пенсионна система. 335 хил. деца под 18-годишна възраст също трудно оцеляват, като не малка част от тях живеят в семейство с един родител или в многодетни семейства, най-често от малцинствата. 2/3 от домакинствата с три и повече деца са в риск от бедност, а над половината живеят в „дълбока бедност”. Много големи са различията в нивата на бедност в отделните региони на страната. Например, ако в София тя е седем процента, то в градове като Видин, Сливен и Пазарджик надхвърля 40 на сто. Различен е и профилът на бедността, който се провокира от фактори като заетост, образование и малцинствени групи. Експертите са категорични, че не може да се води централизирана политика за справяне с бедността, след като проблемите и факторите, които ги предизвикват са различни. По отношение на една от най-рисковите групи, тази на безработните и икономически неактивните, водещите мерки трябва да са по посока на образованието и на заетостта, смятат експертите. Ето какво още каза Петър Ганев от ИПИ:

Фокусът трябва да бъде свиване на дела на хора с основно образование. Данните ясно показват, че те не успяват да се реализират на пазара на труда, а това впоследствие води до бедност. Важно е също придобиването на умения още в училищното образование, които да бъдат приложими на пазара на труда. Освен това политиките трябва да бъдат ориентирани към създаване на нови работни места. Ако умножим заплатите по две, това ще реши до голяма степен проблема с т.нар. работещи бедни, но голямата група на хората в „дълбока бедност”, безработните и неактивните лица, няма да бъдат повлияни. Добре е да говорим не само за политика на доходите, но и за политика по заетостта.

Предизборното увеличение на редица социални плащания през 2009 г. е довело до нарастване на т.нар. „капан на безработицата”, констатира Явор Алексиев от ИПИ. Става въпрос за индикатор, който показва до каква степен социалните помощи при безработица и данъците върху труда влияят негативно върху стимулите на безработните да си намерят работа.

Това означава, че човек може да изкара едва 18 процента повече в следствие на труда си за един месец, отколкото би получавал от социалната система – пояснява икономистът. – Това е разбираем феномен във всички социални държави, тъй като всяка от тях има системи, които да подпомогнат хората в трудни моменти. Проблемът с България е, че в много случаи този изход от пазара на труда се превръща в дълготрайно отсъствие от заетост. То води до намаляване на личната конкурентоспособност, на трудовите навици на човека, особено в днешно време, когато толкова бързо се менят изискванията на работодателите.