Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското кисело мляко – надежден лек срещу болестта на Паркинсон?

Екипът на проф. Теймурас Курцхалия /горе в средата/ от института „Макс Планк”, част от който е и българинът Сидер Пенков /долу вдясно/
Снимка: личен архив

Много са писмените свидетелства за произхода на българското кисело мляко, както и за благоприятните му ефекти върху човешкото здраве. Според последни проучвания, то е на път да се окаже и ключ към лечението на Паркинсон. До този извод стига екипът на проф. Теймурас Курцхалия от института „Макс Планк” по молекулярна клетъчна биология и генетика в Дрезден.  В този екип работи и младият български учен Сидер Пенков*.

„Откритията станаха на основата на експерименти с червеите Caenorabditis elegans, които ние използваме като важен генетичен модел за много заболявания – казва Сидер Пенков. – Тези червеи могат да преживеят без никаква вода в средата при условие, че един определен ген, наречен DJ -1, функционира в тях нормално. Именно увреждането на този ген е причина за напредването на паркинсоновите симптоми при голяма част от пациентите с тези заболявания. Откритието е, че този ген е отговорен за производството на две прости вещества – гликолова киселина и D-млечна киселина. Изследванията показаха, че ако тези вещества се предоставят на увредени нервни клетки, те могат да възстановят нормалното им състояние. За щастие киселото мляко е хранителен продукт, богат на D-млечна киселина, затова може да се използва за превенция или терапия на Паркинсоновата болест.”

СнимкаОткритието е патентовано, но научната работа продължава. Сега най-важно е да се разбере механизмът на действие на D-млечната киселина. Провеждат се предварителни клинични изследвания с участието на здрави доброволци. Може ли да се прогнозира колко време ще отнемат тези проучвания?

„Трудно е да се каже – казва младият изследовател. –Предварителните клинични изследвания ще отнемат около шест месеца. След това Комисията по етика трябва да одобри провеждането на клинични изследвания вече с пациенти. Ако това стане, ще са необходими още една-две години за осъществяването им. За съжаление нещата не могат да се случат бързо.”

По време на обсъждания с различни специалисти в областта, екипът на проф. Курцхалия стига до извода, че не всички закваски, които се използват в производството на кисело мляко, произвеждат необходимите количества D-млечна киселина. Оказва се, че най-богати на източници на D-млечна киселина са българските закваски.

Това откритие е отразено в престижни издания като „Билд”, „Таймс” и някои по-тясно специализирани научни списания. Получило е много позитивни отзиви, но и някои критики, като например тази, че се дава прекалено голяма надежда на пациентите с Паркинсон… Според Сидер Пенков обаче проф. Курцхалия е настроен оптимистично относно резултатите от откритието. Наскоро проф. Курцхалия посети България, по покана на БАН, и прочете лекция върху откритията, свързани с Паркинсоновата болест. Той се срещна с учени, с производители на закваски като "Елби Булгарикум" и "Генезис" и с представители на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Ако българското кисело мляко действително се окаже разковничето за борба с коварната болест, откритието би могло да провокира интереса и на други изследователи. „То може да крие терапевтични свойства за много други заболявания. Връзката с Паркинсоновата болест беше направена благодарение на свойството на  D-млечната киселина да възстановява функцията на митохондриите, които са производители на енергия, нещо като електроцентралите на клетката. Много други заболявания всъщност възникват и се развиват вследствие на неправилното функциониране на тези малки електроцентрали, което означава, че с достатъчно проучвания киселото мляко може да се окаже полезно и за други невродегенеративни заболявания” – каза в заключение младият български учен.

*След успешното си дипломиране по специалността „Молекулярна биология” в СУ „Св.Климент Охридски“ той печели стипендия на немското Дружество за научни изследвания „Макс Планк” и през 2011 г. завършва докторантура в лабораторията на проф. Курцхалия. В момента работи по научни проекти свързани с нарушения в обмяната на веществата.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Изкуственият интелект създава нова реалност за работодатели и работници

В ерата на усилена дигитализация и навлизане на изкуствения интелект във всички сфери от живота ни, най-застрашени от изчезване са професиите на хората с висока квалификация и с по-високо заплащане. Най-малко засегнати са работните места, които..

публикувано на 19.02.25 в 13:50

Найден Тодоров получи най-високото румънско отличие за култура

На специална церемония в румънското посолство в София, посланик Бръндуша Предеску връчи на маестро Найден Тодоров ордена "Културни заслуги" с ранг "Велик офицер" . "Тук сме, за да почетем днес вашия Маестро, когото смятам за национално съкровище,..

публикувано на 19.02.25 в 13:39

Столичното летище вече има нова визия и ново име

На тържествена церемония столичното летище бе наименувано “Васил Левски“, в присъствието на вицепремиера и министър на транспорта Гроздан Караджов, главният изпълнителен директор на оператор на аеропорта "СОФ Кънект" Хесус Кабайеро, представители на..

публикувано на 19.02.25 в 13:23