Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отвори ли евроумората вакуум за нови геополитически разломи на Балканите?

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

В София се проведе трета национална конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед“. Преподаватели от УНСС и българската академична общност, представители на посолствата на Русия, Украйна и Турция, дипломати от кариерата, членове на Студентската асоциация за изследване на международните отношения дебатираха теми свързани с геополитиката в Черно Море и украинската криза и Балканите. В интервю за Радио България директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков отговаря на един от коментираните по време на конференцията въпроси: Отвори ли евроумората вакуум за нови геополитически разломи на Балканите?

„Това е една от актуалните теми в политическия дебат на Европа, защото битува мнението,че Русия се опитва да раздели Балканите, и че Украинската криза създава нови разломи в региона и в Европа, каза той. Според мен, Русия няма политически и икономически потенциал да разцепи Балканите. Проблемът е, постепенното оттегляне на ЕС от една по-активна позиция в региона. Това е следствие от т.н. евроумора, след голямото разширяване, завършило с приемането на България и Румъния и последвалото последно присъединяване на Хърватия към ЕС. Европа наистина е изправена на кръстопът и това до голяма степен отклони вниманието от разширяването, по конкретно на Западните Балкани. Резултатът, според мен, е вакуум на ЕС в региона, а това включва и по-малко сигурност. Решението на ЕК, формулирано от нейния председател Жан-Клод Юнкер, че до 2020 г. няма да има ново разширяване на ЕС не носи изненада, но доведе до компрометиране на процеса като интензивност, стимул за реформи и не на последно място като ангажимент на ЕС. Бих казал, че рисковете пред региона са основно два. От една страна това са междунационалните разделителни линии, които съществуват, т.е. възраждането на старите национализми и развитието на нови такива и от друга – вътрешно националните, в самите държави, а не по границите, новите разделителни линии, които се получават. И този ЕС-вакуум няма да се запълни от Русия, а от радикалния ислям, който разцепва обществата и прокарва много по-дълбок разлом в сърцето на Балканите, отколкото  сегашното противопоставяне Европа-Русия. Тази разделителна линия неминуемо ще има и своето продължение към централната и западната част на континента. И тук, бих казал, че борбата срещу тероризма на радикалния ислям може да бъде успешна само в съюз с исляма на национално и на международно ниво, към изолиране на радикализма в исляма. Защото алтернативата на този подход е една глобална конфронтация на религиозна основа“.

Какъв е българският поглед към ситуацията, според Любомир Кючуков?

Българският поглед в много случаи не е особено фокусиран, дори може да се каже и обратното – прекалено фокусиран да следва  общите решения и твърде малко целенасочен да участва в тяхното взимане, каза той. Вярно е, че в рамките на ЕС и НАТО се обсъждат позиции, излиза се с единни подходи и се вземат общи решения. Всички страни-членки трябва да се придържат към тях и това е нормално. Но всяка страна трябва да участва във взимането на тези решения. Боя се, че в момента в Европа има две основни тенденции по този подход. Едната – бих я нарекъл условно „антируска“, а другата „проевропейска“, която не значи „проруска“. От тази гледна точка, аз мисля, че за България е важно да бъде част от тази тенденция, която търси европейските измерения, която търси европейската сигурност с Русия, а не сигурност срещу Русия. Това е позицията, която отстояват и която успяват до голяма степен, поне в последно време, да прокарат водещите страни като Германия и Франция“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Украински деца посрещнаха в Бургас Дядо Коледа

Десетки украински деца, които живеят в Бургас, събраха родители и учители на тържество, посветено на предстоящите рождествени празници. Децата са в предучилищна възраст и учат в Центъра за подкрепа на личностното развитие в града, предава БТА. В момента..

публикувано на 21.12.24 в 12:10
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Във Виена разследват българка, която е работила за руска шпионска мрежа от Великобритания

Шпионската мрежа от българи на Ян Марсалек във Великобритания е имала агентура в Австрия, пишат австрийски и германски медии, цитирани от БГНЕС. Виенската прокуратура разследва българка за шпионаж в полза на руските тайни служби. Между следените от нея..

публикувано на 21.12.24 в 11:40

Няма данни за пострадали български граждани при нападението в Магдебург

По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..

публикувано на 21.12.24 в 10:55