80 години е продължил жизненият път на Петко Стайнов /1896-1977/. Седем десетилетия от него той прекарва в мрак, тъй като губи зрението си още като дете. Казват, че когато си незрящ, другите ти сетива се изострят. Това може би обяснява следната негова мисъл: От момента, в който една идея или образ започнат да звучат в съзнанието на композитора, до момента, в който след многообразни превъплъщения те се превърнат в музика, композиторът паралелно със своето реално съществуване, води едно второ, духовно съществуване. Това е съзерцанието на света в неговите многолики прояви, съзерцания на видения и усещания, подхранващи музикалното творчество. Петко Стайнов развива една тънка чувствителност към вкуса и потребностите на родната публика, а творбите, които ни оставя, са знакови за българската музикална култура.
Той остава в историята ни като автор на първото произведение, в което е третиран симфонично фолклорът на Тракия. В интервю, запазено в „Златния фонд“ на БНР, композиторът споделя, че отдава до голяма степен вдъхновението си на своя роден край:
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..
Разкъсана облачност
Ясно