„Това е книга, писана 30 години” – така Катя Зографова, директор на Националния литературен музей, разказва за появилото се съвсем наскоро издание „Знаменити, забравени, забранени”. Нарича го „книга на живота ми”. Известна е като „адвокат на онеправданите от историята”. И вярва, че автори, които днес са напълно забравени или пък са били забранени по политически причини във времето на социализма като Райко Алексиев, Чавдар и Фани Попова-Мутафови, също имат литературните достойнства да бъдат в групата на знаменитите.
Дори когато пиша за класици, аз се стремя да преборя някакъв вреден мит, да покажа неизвестни архиви, кореспонденции и дневници, защото работата в музея ми дава тази по-различна гледна точка към литературната история – споделя тя. – Мисля, че във времето на огромни манипулации вниманието към документа е много съществено, макар че и той би могъл да бъде фалшифициран или подменен. Но, търсейки справедливостта и истината, аз търся винаги изворовото знание: архивните източници, документалните следи.
Наричана на шега хомо архивариус, Катя Зографова се заравя в наследството на знаменити родни автори като Вазов, Яворов, Йовков, Смирненски, Димитър Димов и т. н. Но също и на по-малко познати, но стойностни пера. Например на писатели, живели в емиграция, като Борис Шивачев и Матвей Вълев.
Най-ценното от тези емигрантски притежания е архивният ни фонд с безкрайно талантливите творби на писателя и художника Борис Шивачев, който през 20-те години на миналия век емигрира в Латинска Америка – посочва тя. – Четири години е в Аржентина. На връщане той инициира на кораба бунт на бедните, защото е много справедлив и хуманен човек. И е пребит почти до смърт. Здравето му е разрушено завинаги. В България в един момент се налага да бъде поставен в гипсово корито, но дори тогава, с нечовешки усилия на волята, той пише прекрасните си книги. Автор е на „Сребърната река”, на „Писма от Южна Америка”, на първия космополитен и хомосексуален роман в българската литература – „Изобретателят”. И точно когато става популярен и обичан, си отива съвсем млад, едва 30-годишен. Поразително е, че четири години след смъртта на този прекрасен даровит човек, за съжаление останал в забрава, от Латинска Америка на българския му адрес продължават да пристигат книги за мнения, за оценка. Той е бил талантлив критик и ценител на испаноезичната литература. Негов е първият превод на романа „Доня Лус” на испанския класик Хуан Валера. Освен това е пишел критики и есета, посветени на испаноезичните автори и проблеми. Оставил е и интересни живописни творби.
Това е само един от примерите, в които българската литература прехвърля мостове към своите посестрими в чужбина. Бих нарекла книгата си, ако трябва да я определя с един израз, книга на диалога между българската и другите европейски литератури – допълва Катя Зографова. За читателите ще бъде интересно да узнаят какво влияние са имали у нас големи скандинавски автори като Ибсен, Стриндберг, Андерсен. Или славянски творци като Лермонтов и Ян Каспрович.
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..