Миналата година в анализ на американската информационно-аналитична компания „Стратфор“ нейният основател и директор Джордж Фридман посочва Черно море като важен геополитически център. В момента двата активни театъра на военни действия с широка потенциална значимост са Украйна и Сирия-Ирак. В много отношения няма връзка между тях. Но стратегическото мислене на САЩ трябва да се придвижи от виждането, че това са различни театри, към визията, че това са различни аспекти на един и същ театър. На картата виждаме, че Черно море географски е „базата”, която свързва тези региони. Морето е южната граница на Украйна и Европейска Русия и Кавказ. Ако бъде подсигурено това, което бих нарекъл Широкия Черноморски басейн, това ще даде рамка, смята Фридман. Тази идея не е случайна и мисля, че имаме достатъчно основание да преосмислим ролята, която има да играе Черноморския регион в развитието на процесите в съвременния свят, каза по време на третата годишна конференция „Балканите в ХХI век – българския поглед“ проф. Динко Динков, преподавател по международни отношения в УНСС.

Черно море определено попада в центъра на един нововъзникващ район, интегриращ много международни проблеми, продължи той. Мисля, че за да разберем новото, което се появява там трябва да отбележим факта, че от 2007 г. ЕС излезе на брега на Черно море с присъединяването на България и Румъния към ЕС. Ние, може би, не разбрахме добре смисъла на публикувания само няколко месеца след нашето присъединяване документ на ЕК – Черноморската синергия. С него ЕС казва много ясно, че който има интереси да участва във взаимодействието на Черноморския район в никакъв случай не може да си позволи да пренебрегва интересите на Съюза. Мисля се, че ние трябваше да отчетем своевременно това. Аз долавям в размишления на анализатори от САЩ, в това число и от Стратфор , че Черно море е както пресечна точка на много интереси, така и за обединяване на американските планове по отношение на Близкия изток, Кавказ,Украйна, Черноморския район като цяло, Балканите. Мисля, че за да разберем процесите в този район и перспективите трябва да обърнем внимание и на факта, че имаме две черноморски държави с подчертано нарастващо самочувствие и амбиции да играят все по-важна роля в съвременните международни отношения. Това са Русия и Турция. Без всякакво съмнение Москва демонстрира такива амбиции и обстоятелството, че Кримския полуостров премина към Русия, мисля, че ни заставя да оценим това поведение. Турция, която сега е 15-а-16-а икономика в света, има амбицията да бъде в първата десетка на най-мощните икономики в света когато ще отбележи 100-годишнината от създаването на републиката. Това дава израз на желанието на нашата южна съседка да играе все по-осезателна роля не само в черноморския район, но и в районите разположени в близост до Черно море“.

Според проф.Динков, гаранции за сигурността в Черноморския регион могат да бъдат постигнати в тясно взаимодействие между всички фактори, които имат интереси в района. Рисковете могат да дойдат от опити да се пренебрегнат интересите на който и да било от важните фактори в съвременната международна система – и влиятелните черноморски държави, и САЩ, и ЕС.

Има нещо много важно, което трябва да бъде предмет и на по-сериозни анализи, каза проф.Динков. – Международните регулации свързани с режима на корабоплаване в Черно море. Знаете за конвенцията от Монтрьо, която определя правилата за плаване и налага и някои рестрикции, особено за военно-морски сили на нечерноморските държави. Много внимателно следя и забелязвам сериозни опити за заобикаляне на ограниченията произтичащи от конвенцията от Монтрьо. От спазването на международното право произтичат и някои нови перспективи за страни като България и Румъния, които са черноморски държави. Мисля, че от гледната точка на общата външна политика на ЕС, нашето членство в НАТО трябва да се впише в една нова стратегия на съюзите, в които ние членуваме.