Вече не стои въпросът, застрашена ли е страната ни от радикалния ислям, джихада и Ислямска държава. Допреди половин-една година се питахме по-скоро, този въпрос риторичен ли е, или параноичен. Е, сега вече имаме и официален отговор – в Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2014 г., одобрен от Министерския съвет, е казано, че рисковете пред сигурността на България остават относително високи заради редица фактори в региона. Сред най-опасните от тях е набирането на доброволци от региона за бойни действия в мюсюлмански държави, сиреч джихадисти, както и евентуални действия на същите след завръщането им.

България, страна-член на Европейския съюз, е на прага на Ориента и Близкият Изток е наистина наблизо. Само този географски факт, превърнал се геополитически, ни ситуира на предна линия и на пътя на джихада. Пресилено? Ами да припомним, че в доктрината на Ислямска държава (ИД) България влиза в новия халифат на сунитските джихадисти, според картата, която показва, къде ще бъде забит „черният флаг”. Според същата доктрина до 2020 г. ИД се кани да контролира Близкия Изток, големи райони от Азия и част от Югоизточна Европа. Хайде де, това е абсурд! Та ние сме част от Южния фланг на НАТО и пред нас е Турция с най-голямата натовска войска в Европа! Е, който разсъждава така, не е в час със събитията и даденостите днес. Разбира се, никой не казва, че утре ще сме в центъра на Армагедон и в сблъсъка на 21-и век на религиозна основа. Фактът обаче, че радикалният ислям си има собствен „план 2020”, не трябва да се приема с лека ръка.

Според експертите, информациите, че има членове на Ислямска държава, които са влезли в Турция с намерение да се прехвърлят в България, за да получат статут, са по-притеснителни от предположенията, че има български граждани, които заминават на джихад в Сирия и Ирак. Тези предположения не са потвърдени и да ги потвърдят или не, е работа на службите. Но че, обратно, България е междинна спирка за джихадисти от Европа по пътя им към горещите точки в Близкия Изток, това е факт. А този факт е доволно притеснителен! Както и този, че у нас в смесените райони емисари на радикалния ислям мътят главите на иначе кротките и умерени български мюсюлмани. Ето защо техните, уж, политически представители у нас, трябва да внимават, когато говорят за „езика на омразата”. С етническия огън, разбира се, не трябва да си играят и т. нар. националисти, национал патриоти, само патриоти и пр., макар да са парламентарно представени.

Безспорно е, че вече 25 години България се смята за остров на етническа толерантност, която е и политически легитимирана. Дните на тази безметежност обаче отминават именно поради геополитическите дадености днес, когато радикалният ислям и неговите войни, джихадистите, искат всичко друго, но не и религиозна и етническа толерантност. Това означава „Код оранжев” за националната ни сигурност. При „Код червен” ще е твърде късно.