Той е млад, талантлив и амбициозен младеж, уверен, че ще реализира своята детска мечта. Това е Димитър Петров, аниматор и създател на проекта „Златната ябълка”. Роден е в София, но тъй като семейството му имало много динамичен начин на живот, до 16-годишната си възраст имал възможността да живее и да почувства отвътре атмосферата на над 14 града в страната. Част от тях били в Родопите, други в Северозападна България – все магически места. Дали това е повлияло по някакъв начин на Митко, както обича да го наричат? Ето какво той си спомня от детството:
Израснал съм в най-различни планински места, където все още се говори за самодиви, змейове и всякакви легенди и предания…За едно дете винаги е интересно да сменя околната среда, а Родопите са изключително красиво място. Макар че съм бил малък, аз все още помня отделни картини, пейзажи, гледки, които са много впечатляващи. Когато заминах да уча в Англия, осъзнах, че едно от нещата, които най-много ми липсват, са планините. Едва тогава разбрах, че Родопите, Стара планина, Рила, Пирин са едно изключително богатство.
Димитър завършва образованието си в Уестминстърския университет. По време на обучението си работи като аниматор в гиганти в бранша като Cartoon Network Studios Europe, които произвеждат продукции за цял свят.
Докато работех в това студио, започнах разработването на „Златната ябълка”, защото видях как се прави една такава продукция. Работата в студиото от една страна развали магията, защото съм израснал с неговите анимационни сериали, но от друга страна ми показа, че това всъщност не е магия, а един добре организиран процес, който изисква много знания, подготовка. Не е невъзможно да се правят такива продукти и в България. В Лондон забелязах, че всички знаят за феите, драконите, елфите, но никой не е чувал за самодиви, змейове, кукери. Тогава се запали искрата за създаването на българска анимационна фентъзи-поредица, вдъхновена от българската и балканска митология и фолклор. Затова се завърнах в България – за да направя проучване на „терен”. Това ми позволи да се запозная с много талантливи млади хора, търсещи поле за изява.
Към този проект се присъединява Елена Рапонджиева, също завършила образованието си във Великобритания. Тя става и продуцент на проекта. Визуалният стил на сериала е разработен с помощта на главния дизайнер Светла Радивоева. Тя създава дизайна на главната героиня Вихра, която има на главата си облаче, вместо коса. Дава насоки и за костюмите на женските образи. В момента Светла работи като аниматор в Walt Disney Animation Studios. В началото в екипа на „Златната ябълка” участвали четирима, а днес вече 20-ина ентусиасти, които след работния си ден инвестират време и сядат да рисуват. Много скоро зрителите ще имат възможността да се насладят на този къртовски труд. Попитахме Митко каква е каузата на този проект:
Проектът всъщност е с две каузи. Основната кауза, поради която започнахме да работим по него, е да покажем една малко по-различна страна на българската култура, както и на балканската. Да направим един медиен продукт, един сериал, който да набляга на най-положителните страни от нашата народопсихология. Да покажем митологията и фолклора ни и това, което ни е запазило като народ през всичките тези години, поднесено на един разбираем език за новите поколения. Другата кауза е този проект да даде поле за изява на талантливи млади българи, аниматори, дизайнери, художници. Искаме „Златната ябълка” да е само началото за един красив, съвременен, конкурентоспособен български продукт, който да ни показва във възможно най-положителна светлина, и да направим пътека за бъдещи такива начинания, за да покажем красивото лице на нашата култура. В България може и се случват много хубави неща, остава да ги намерим и покажем – споделя Димитър Петров.
Да пожелаем на тези млади хора от „Златната ябълка“ да стигнат до „златната рибка” и тя да изпълни всички техни желания!
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..
За шеста поредна година с. Дебнево в Троянския Балкан е домакин на международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the river . Събитието,..