Два дни преди изложбата „Епопея на тракийските царе” в Лувъра да бъде отворена за посетители, тя бе показана на френски и чуждестранни журналисти. Първите отзиви за над 1600-те находки от знатни тракийски погребения, изработени от сребро, злато и бронз, са възторжени. Мария Луиса Распар, кореспондент в Париж на испанската агенция ЕФЕ, не крие възхищението си. Очарована съм, казва тя. – За мен тази древна култура е откритие. Почти нищо не знаех за траките. Благодаря на България, на Лувъра и на траките, че са създали, запазили и ни показват днес тези чудеса. Приятели ме посъветваха да дойда да видя изложбата. И наистина експонатите са върховни.
В четири малки зали на крилото „Ришельо” в музея, оформени като помещения на тракийски гробници, са разположени находки от V-ІІІ век преди Христа, време, в което Древна Тракия присъства в античния свят с пълния си блясък. Повечето от изящно изработените доспехи, украшения и съдове за религиозни ритуали или пищни банкети, са били намерени в пределите на Одриското царство край днешен Казанлък, район, който с основание наричаме „Долината на тракийските царе”. В централния проход между залите, уникалната бронзова глава на един от тях, Севт III приковава вниманието с пронизителния си поглед и изключително изразителни черти. Единици са в света достигналите до нас бронзови глави с очи от алабастър и стъкло като тази, коментира френският куратор на изложбата Негин Матьо. И добавя, че това е и един от най-ранните бронзови портрети в света, доколкото елементи като ясно очертания белег от рана вляво от окото, говорят за изображение на конкретен човек, най-вероятно Севт III, както сочи надписът на намерения в същата гробница шлем. За разлика от други изложби на златните тракийски съкровища, тази в Лувъра за първи път прави опит за по-цялостно представяне на тази значима за европейската цивилизация култура, подчерта от своя страна българският куратор Тотко Стоянов.
Впечатляваща изложба, от която виждаме колко много нови археологически открития са направени в България напоследък, споделя Пиерет Сипос, бивш преподавател по гръцки език, която е посещавала нашата страна и сега с още по-голяма възбуда очаква отново до се върне по тези места.
Франсоа Конак от Радио Франс Кюлтюр също е познавач на древността.
Запленен съм от изключителното разнообразие и богатство на тази изложба в художествено отношение. Има голямо разнообразие от материали – сребро, злато, бронз, керамика. Та дори и погребална плащеница от брокат, чийто плат се е разпаднал, а са останали само златните пайети, събрани в малка купичка, което е много вълнуващо. Припомних си тук някои любопитни детайли за траките. Като например, че тракийските жени са убили Орфей според легендите. Или това, че са имали татуировки на ръцете, или че за разлика от общоприетото в древността, са носели къси коси.
Идната седмица големи плакати, посветени на изложбата „Епопея на тракийските царе”, в Лувъра ще бъдат разлепени на 300 спирки в парижкото метро. По вестникарските будки вече се намира специалният брой на списание „Археологически досиета”, посветен изцяло на траките. Повечето големи френски вестници и списания също публикуваха статии за изложбата.
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..