Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Зелен се орех развива…”

БНР Новини
Снимка: архив
Заедно с други дървесни видове като дъб, явор, бор, орехът е един от символите на Световното дърво. Според народните представи, през зимата слънцето се намира в корените му и затова е студено. Орехът се схваща и като своеобразен път, който свързва земното с отвъдното. На големия църковен празник Петдесетница или Свети дух, жените берат орехови листа и ги полагат върху гробовете. Вярват, че душите обикалят света на живите до 40-ия ден след Великден, а на Свети дух отново се прибират в отвъдното. Зелените листа на ореха, според поверието, осигуряват покой на мъртвите „оттатък”. На този ден клонки от дървото внасят и в църквата, за да коленичат върху тях по време на службата. Това се прави с вярата, че ще успеят да чуят и видят своите починали близки.

Орехът е сред пролетните символи на възраждащата се природа. „Зелен се орех развива”, „орех се вивом развива” и други подобни словосъчетания срещаме в началото на стотици народни песни.

От текстовете им научаваме, че под короната на дървото се събират хайдути преди да „хванат гората”. Или златари и куюмджии, които приготвят сватбени дарове. Независимо, че дебелата сянка на ореха е възпята по този начин, според най-разпространеното вярване, под нея не бива да се отпочива или да се спи. Особено нощем, когато там се спират „лоши дихания“, юди и самодиви. Ако човек остане под ореха, „налита на лоша болест”. Може би това поверие е свързано с факта, че под ореховите дървета наистина трудно вирее каквото и да било. Причината – в листата се образува особено вещество, токсично за другите видове, което попада в почвата чрез дъждовете.

И до днес е запазено вярването, че ореховото дърво има връзка с продължителността на живота – който посади дървото, умира, след като стволът стане дебел колкото е врата му. За да избегнат това, мъжете постилали пояса си в кръг, а в средата изкопавали дупка за фиданката. Вместо пояс на някои места слагали обръч.

Орехът има двояко тълкувание във фолклора. Освен, че е свързан с опасности, той се счита и за символ на здраве. На Бъдни вечер трапезата не се кади без орехи. По-късно по тях гадаят за предстоящата година. Орехите са сред задължителните дарове, които домакините дават на коледари и сурвакари.

Листото на ореха има магическа сила – то може да отделя кравата от бика, жената от мъжа, момата от змея. Шумата прогонва змейове и самовили, затова през Русалската неделя всяка мома и булка трябвало да носи в пазвата си орехови листа и пелин.

Дървото има голямо приложение в народния бит и медицина. Дървесината му е устойчива, красива след полиране. От нея се изработват мебели, различни предмети за дома, народни музикални инструменти (или части от тях), иконостаси. И до днес много домакини използват орехови листа за предпазване на дрехите от молци. А във водата, в която къпят новородено дете, слагат листа от орех – „бабешки” лек срещу деформиране на костите в ранна възраст. В народната медицина плодовете на ореха се използват в състава на различни подсилващи смеси – с мед, с чесън и пр. За лечение на гърло се препоръчва спиртна настойка от зелени орехчета. От тях се приготвя и прекрасно сладко, което все още е много популярно у нас.

Снимки: архив и БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: сдружение за антични реконструкции Mos Maiorum Ulpiae Serdicae

Античен фестивал в София пресъздава епохата на император Констанций II

Гостите и жителите на столицата могат да се потопят в периода на късната античност и управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Възстановката се организира на 21 и 22 септември от сдружение за антични..

публикувано на 21.09.24 в 06:15

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..

публикувано на 02.09.24 в 09:45

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..

публикувано на 02.08.24 в 09:20