Свободни книги, като истински пътешественици, ще поемат за втори път своя поход из страната в търсене на нови читатели. Това ще се случи на 23 април, Световния ден на книгата и авторското право. Инициатори на вълнуващото приключение са сайтът „Аз чета“ и Буккросинг (Bookcrossing) общността в България. С помощта на издателства, граждански организации, културни центрове и най-вече ентусиазирани книгомани, те ще превърнат градските пространства в библиотеки на открито. В миналогодишното издание над 800 пътуващи книги са кръстосвали страната ни, попадайки в ръцете на различни хора. За подготвяните тазгодишни инициативи разказва Милена Златарова, редактор в сайта „Аз чета“ и първият буккросър у нас:

Тази година обявихме първия си конкурс за детска рисунка и много се вълнуваме от този факт. Той е по повод 21 април, Международния ден на буккросинг. Това е датата, на която е стартирал американският сайт, от който започва всичко. Идеята ни е да провокираме децата да се запознаят със световното литературно движение на пътуващите книги и да изобразят в рисунките как си представят пътешествието на една книга. Срокът за изпращане на рисунките е 24 април. Подробностите за участие са на сайта „Аз чета“. Същинската кампания ще бъде на 23 април, когато с помощта на доброволци и надявам се много други ентусиасти буккросъри ще „освободим“минимум 300 книги в различни пространства в София. Очакваме да се включат и други градове. Благодарни сме на партньорството на Българската библиотечно-информационна асоциация, която разпространи нашето послание до регионалните библиотеки в страната. Те също са ентусиазирани от идеята и се надяваме това да се случи не само в София, но и в други градове.

Буккросинг е световно литературно движение, зародило се в САЩ през 2001 г. Към момента то има над един милион почитатели по целия свят, а в последните години започва да набира популярност и у нас. Милена, която по професия е музикант, но книгите са нейното хоби, става истински фен на Буккросинг през 2003 г.

Идеята на Буккросинг е книгите да се оставят на обществени места, където лесно могат да бъдат намерени, като паркове, градски пространства, обществен транспорт – пояснява Милена. – Има и т.нар. специално обособени буккросинг зони.Това са обикновено заведения или културни центрове, които са гостоприемни към пътуващите книги. Така се получава нещо като свободна библиотека. Хората могат там да оставят книги и да намерят нови, споделени от други читатели.

Пътуването на всяка книга може да се проследи в сайта bookcrossing.com, където тя се регистрира със специален код. Нова Зеландия и Австралия са най-далечните дестинации, от които са достигали до Милена книги.

Снимките са предоставени от сайта „Аз чета“