Цветни сувенири, изящни бижута, фини бродерии, ръчни плетива, текстилни кукли, уникални дърворезби… Подобни красоти излизат изпод сръчните ръце на армията от надомни работници у нас. Броят им достига около 450 хиляди души. „78 на сто от тях са жени и са заети в леката промишленост“, каза за Радио България Виолета Златева, председател на Сдружението на надомните работници и председател на синдиката на самонаетите и неформални работници. Ако преди години с надомна работа са се занимавали основно пенсионери, за да си докарат някакви средства към малките пенсии, то напоследък все повече пада възрастовата граница и се увеличава делът на младите, и то висшисти, които превръщат хобито си в основно средство за препитание. Сред тях има включително юристи, икономисти, учители, които са останали без работа, съобщават от Сдружението. Според г-жа Златева числеността на неформалните работници продължава да расте:

Освен на надомните работници, нараства броят на неформалните земеделски производители, също така на уличните търговци – пояснява тя. – В София сериозен е проблемът с уличните музиканти, които също са част от неформалните работници. Трябва да се обърне внимание на тази група, която няма с какво друго да изкарва прехраната си. Да не говорим за работещите инвалиди. По-голямата част от тях са изцяло в сивия сектор и вършат нещо надомно.

Според представителите на сдружението, което тези дни отбелязва 15 години от основаването си, надомните работници продължават да бъдат невидими, безгласни и лишени от права. Повечето хора влизат в сивата икономика не по избор, а от необходимост да оцелеят, защото в противен случай остават без работа и средства. Тези, които работят по поръчка на парче, получават някакви доходи, но нямат трудови договори и осигуровки, обяснява г-жа Златева. Затова от сдружението настояват техни представители да участват в контрола заедно с Инспекцията по труда. За да излязат самонаетите надомни работници на светло, трябва да бъде намален осигурителният им праг, който да се равнява на минималната работна заплата, смятат още те. Светла Илиева от Плевен е счетоводител по професия. Преди 15 години обаче жената остава без работа и се присъединява към армията на надомните работници. Споделя обаче, че поради ниските и непостоянни доходи не се е осигурявала и по тази причина не е успяла да натрупа стаж за пенсия. Светла е координатор на сдружението в Плевен от 12 г. Ето какво разказа тя:

Останах без работа и започнах да се занимавам вкъщи с хобито си: бродирам, правя кукли, плета на две куки. Събрахме се няколко приятелки, те доведоха други и така направихме организацията. В Плевен няма предприятия, освен шивашки фирми. Близо 10 хил. човека работят само в шивашки фирми, другите са в чужбина. Няма работа. Затова изработваме сувенири и правим базари-изложби в Плевен, в София, сезонно по морето, където ги продаваме.

Намирането на пазари, където да реализират продукцията си, е другият проблем, пред който се изправят самонаетите надомни работници. Обикновено наемите са високи, които те не могат да си позволят. Засега получават подкрепа единствено от кметовете на София, Бургас, Велико Търново и Плевен, които им осигуряват общински помещения срещу по-приемлив наем. Тези хора нямат също достъп до финансиране и обучения.

Искаме самонаетите надомни работници да бъдат включени в специални програми за развитие на малък собствен бизнес, но не според сега съществуващите изисквания – казва г-жа Златева. – В момента текат програми, но за да можеш да се включиш за микрофинансиране, трябва да имаш в предходните три години най-малко 300 хил. лв. оборот. Кой самонает надомен работник има такъв оборот? Кой се е регистрирал на светло и може да покаже финансови документи, за да кандидатства по тази програма? Искаме специални програми за развитие на предприемачеството. На хората са им необходими суми от порядъка на 5-6 хил. евро, за да могат да стартират, да си купят материали.

Снимките са предоставени от Сдружение на надомните работници