Свободата да работиш това, което обичаш, когато и където поискаш, далеч от интригите в офиса и зоркия поглед на авторитарен шеф, са част от предимствата, на които се радва всеки, дръзнал да поеме по пътя на свободната практика. Като всеки медал и този има две страни. Животът на т.нар. фрийлансъри крие не малко подводни камъни, като липсата на сигурност, поемане на по-голяма отговорност и ред други. Въпреки това, броят на подобни ентусиасти по света не спира да расте. Тласък им дава и бързото развитие на съвременните технологии. По данни на националната статистика на Великобритания за 2014 г. около 14 процента от работещите британци упражняват професията си от вкъщи. Според сп. „Форбс” един на всеки пет американци предпочита свободната практика. За нашите географски ширини е все още сравнително ново явление и е по-скоро разпространено сред IT специалисти, преводачи и журналисти. „Ветеран” в това отношение е Георги Бойчев, който вече 12 години сам си е шеф. Младият мъж се занимава с програмиране на интернет приложения, а клиентите му са основно от САЩ, но също така от Нова Зеландия, ЮАР и някои европейски държави. Когато ми се налага да пътувам или да отида на почивка, офисът е с мен. Това е голямо удобство, споделя той. Основното предимство за него обаче е, че зависи повече от себе си, от своите решения и директната комуникация с клиента. Вместо да изпълнява задачи, поставени от друг, Георги предпочита сам да търси творчески решения и да създава продукти. Ненормираното работно време и липсата на интриги, които са неизбежни в офис с много колеги, са другите плюсове за него. Голямото си семейство също отдава на сегашната работа. Ако не беше тя, може би изборът ни щеше да бъде да имаме само едно дете, а не три. Представете си колко време е необходимо да заведете децата на училище или на някакви допълнителни занимания, споделя той. Георги обаче не крие и недостатъците на свободната практика:

Казах, че големият плюс е да взимаш сам решенията. Но всъщност това е и най-големият недостатък, зависиш изцяло от себе си, което те натоварва с по-голяма отговорност, както към семейството, така и към клиента. Стресът е по-голям в сравнение с това да работиш за някой друг и няма край работното време, след което да кажеш денят свърши, продължавам утре.

Георги споделя, че комуникацията с клиентите осъществява чрез различните възможности, които му дава мрежата:

Не бих могъл да си представя работата, която сега върша, преди 20 години, дори по-кратък период. Технологиите много напреднаха и позволяват да се преодолеят разстоянията. Поддържам голяма палитра от канали – имейл, ISQ, Skype, Viber, телефон, понякога други продукти, ако трябва да се презентира пред повече хора. Клиентът трябва да чувства сигурност и, разбира се, да му предложа същото или по-добро качество на услугата, за да предпочете мен пред някого, който се намира в неговия град и могат да комуникират лично.

За Владимир Карапетров, който от две години също е на свободна практика, да разполагаш с времето, е сериозно предимство. Може да работиш късно вечер, но сутринта да се видиш с приятели или да свършиш някаква задача. По професия е проектант на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации. Преди да превърне дома си в офис, осем години е бил част от голяма строителна фирма. За момента работя сам и не е рентабилно да държа офис под наем, обяснява той. Като недостатък на свободната практика отбелязва непостоянната работа. В един момент имаш много работа и не ти остава свободно време, в друг – не си така ангажиран, но и нямаш достатъчно финанси. Владимир признава, че понякога вкъщи човек по-трудно се организира, но пък най-доброто вдъхновение е крайният срок на проекта. Предизвикателство е също постигането на баланс между служебните задължения и личното време:

Работата натежава. Когато се пробваш да работиш за себе си, няма как да натежи личното време, тъй като недоволният клиент моментално ще доведе до лош имидж или отлив на други клиенти. Така че не трябва да си позволяваш недоволни клиенти, доколкото е възможно.

Владимир казва още, че не му липсват социалните контакти в офиса, защото работата му е свързана с чести срещи с клиенти и посещение на различни обекти. Все пак обича да „изпуска парата” с народни танци.

Първоначално тръгнах, за да науча някое хоро, но в един момент реших, че ми харесва и това продължава вече четири години. След репетиция обикновено бъкам от енергия. През по-голямата част от деня работя на компютър, не се движа много и когато отида на танци за един час, това ми действа доста разтоварващо.