Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Задава се либерализация, която ще разсее мъглата в електроенергийния сектор

БНР Новини
Снимка: архив

Една от основните характеристики на българската енергетика през последните 25 години на преход, е нейната непрозрачност. Това се отнася и до Националната електрическа компания (НЕК). Но с наближаване на неизбежната либерализация на бял свят започват да излизат грижливо пазени доскоро тайни. През миналата седмица от изказване на председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов стана ясно, че НЕК изкупува енергията на съвкупна цена от 160 лв. за мВтч, а я продава като обществен доставчик на регулирана цена от 125 лв. Това логично води до дефицит, но само в едно от направленията, в които НЕК развива дейност, а именно регулирания пазар. Икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира проблема с дефицита на НЕК така: 

Когато се говори за дефицит в НЕК, трябва да се конкретизира по отношение на кои дейности става дума. Дали има дефицит в търговията на свободния пазар, на регулирания пазар, в инвестиционните програми, в производството на електроенергия или в износа на електроенергия. Трябва да стане ясно къде точно е проблемът, за да се намери решение. В момента не можа да се определи конкретна дейност, която е  печеливша. Не може и да се формулира ясно решение на проблема, защото не се знае какъв е неговият източник. От гледна точка на либерализирания пазар, НЕК не е необходима структура.

Твърди се, че бизнесът плаща по-високи цени на енергията, за да бъдат субсидирани домашните потребители, но това не е сигурно, защото една част от фирмите купуват тока по регулирани цени, а друга – по свободни. Според Калоян Стайков, в момента добавката за екологична енергия на регулирания пазар е между 45 и 50 лв. за мВтч., а на свободния – около 15 лв. По такъв начин потребителите на регулирано електричество плащат скъпото производство на екологичните централи. На свободния пазар, обаче, се търгува евтиният ток.

Някои се опитват да внушат, че либерализацията може да оскъпи енергията, но засега опитът сочи, че цените падат.

Преди седмица в Осло е подписан договор между „Българската независима енергийна борса“  и норвежката “Норд Пул Спот” (Nord Pool Spot), която ще бъде платформа за дългоочакваната и предстояща от началото на следващата година либерализация на електроенергийния пазар в България. Все още, обаче, от норвежка страна не са предоставени варианти как да стане това, заяви за Радио България председателят на КЕВР.

След като борсата заработи, няма да има скъпа енергия, която се продава на клиентите на регулирания пазар и евтина, която е предназначена за свободния пазар. Ще има енергия, която се предлага на борсова цена. Върху нея, независимо дали е предназначена за битовите или промишлените потребители, ще се начислява добавката за екологична енергия.

Предстоят и допълнителни промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), които трябва да бъдат внесени до средата на годината. С тях ще се сложи край на досегашния модел.  Според него НЕК изкупува на различни цени енергията от производителите и формира енергиен микс. Метаморфоза трябва да претърпи и самата НЕК, която вече четвърт век е символ на държавния монопол в сектора. До момента компанията играе ролята на производител, търговец, разпределител и най-вече – на черна дупка в енергетиката, която генерира дефицити. Очаква се създаването на енергийна борса да обезсмисли поне две от дейностите й – продажба по регулирани и продажба по свободни цени. Така ролята на НЕК ще бъде редуцирана, но всичко това е в игралното поле на законодателя.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 1 ноември 2024 г.

В "България днес" на 1 ноември слушайте з а измеренията на будителството и за личността на будителя – анализ на доц. д-р Морис Фадел от Нов български университет. Спомняме си и Христо Цокев, останал в историята на..

публикувано на 01.11.24 в 19:00

Няма информация за пострадали българи при инцидента в Нови Сад

В българското посолство в Белград няма постъпили данни за пострадали български граждани при срутването на навес на жп гара в Нови Сад, съобщиха от външното ни министерство. Телата на осем души са извадени от развалините, а над 30 души са..

публикувано на 01.11.24 в 17:35

Трима конституционни съдии бяха излъчени от квотата на президента и на върховните съдии

Две от трите власти, които избират членовете на Конституционния съд, определиха новите представители в най-висшия съдебен орган. Професорът по финансово право Сашо Пенов и Невин Фети, правен съветник на държавния глава, бяха излъчени от..

публикувано на 01.11.24 в 16:34