Председателят на Европейския съвет Доналд Туск подчерта нуждата от пълно спазване на Минските споразумения за решаването на конфликта в Донбас и потвърди, че ЕС продължава стриктно да следи изпълнението на подписаното през февруари т.г. споразумение. Това бе заявено в Киев по време на проведената през седмицата среща ЕС-Украйна, която бе първата от началото на конфликта в Източна Украйна. На срещата на върха присъства и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който акцентира, че споразумението за свободна търговия с Украйна не бива повече да се отлага и трябва да влезе в сила на 1 януари 2016 г. Беше обещана европейска перспектива за Киев при условие, че страната постигне напредък в реформите. Ситуацията в Украйна бе тема на проведената от Радио България кръгла маса.

В момента Украйна има някакви нереалистични очаквания, заяви един от участниците – Димитър Бечев, регионален експерт за Централна и Източна Европа към водещата консултантска и информационна компания Oxford Analytica. – Най-вероятно ще бъде поискано от Брюксел движение по теми като безвизовия режим, както и изпращане на мироопазваща мисия в Донбас. В ЕС няма капацитет, нито политическа воля за това. Въпреки това, икономическите отношения са налице. Мисля, че дългосрочно пътят към ЕС е очевиден. Сега за Брюксел големият въпрос е как може да изтъргува европейския интерес на украинците и да изискват реформи в ключови сектори, като пропитата от корупция енергетика. България също има какво да каже по темата. За съжаление ЕС не може да предостави най-важното, от което има нужда Украйна, а то е сигурност. В този смисъл единственият отговор са санкциите. За съжаление те са ефективни в по-далечен времеви хоризонт. В момента се водят военни действия в Мариупол (ЮгоизточнаУкрайна) и по други участъци на разделителната линия. Малко трудно е ЕС да приложи такъв тип инструмент за въздействие, и то върху Кремъл, за да изиска някакви конкретни действия в краткосрочен хоризонт. Проблемът е,че ако възприемем украинския конфликт като взаимодействие между ЕС и Русия, това са играчи с различни възможности и капацитети, както и различни модели за вземане на решение. За санкциите ще бъде интересно през лятото, защото ще бъде на дневен ред тяхната отмяна или продължаване. Дебатът ще се върне отново в Брюксел, но има ясно обвързване със споразумението от Минск. Германия е ключовата държава, тъй като тя е по средата между двата лагера в ЕС – между тези, които са за твърд подход и тези които търсят завръщане към статуквото, както стана през 2008 г. след конфликта с Грузия. В момента Германия заема малко по-твърда позиция, тъй като канцлерът Меркел, която залагаше на президента Путин, се чувства предадена. Ако дебатът в Германия отиде в другата посока, или има затишие по фронта, е възможно движение по санкциите. Засега не виждам политическа воля за някаква радикална промяна в политиките на сдържане, които е възприел ЕС. Ако има някакъв сериозен сблъсък в Източна Украйна, това може да върне нещата в изходна точка, включително и разговорите между „нормандската група“ и Русия.

Друг участник – Марин Лесенски, директор на програма „Европейски политики и гражданско участие“ в институт „Отворено общество“ заяви, че официалната позиция на България относно Украинския конфликт е адекватна, независимо от смяната на правителства с различни политически виждания.

Според мен, което се предложи на Украйна, споразумението за асоцииране, това беше предложено на доста съседни страни. Това беше желанието на ЕС – да има кръг от приятелски и стабилни страни около себе си. Политиката на съседство по никакъв начин не би заплашила когото и да било, и Русия трябваше да види ползите от една стабилна и просперираща Украйна. В тази връзка е и желанието на България да види Сърбия, Македония и останалите балкански страни в ЕС, защото това ще бъде полезно за нас. В Украйна трябва да се случат няколко неща и първото е сигурността. Тестът е Мариупол. Ако има офанзива, това означава, че ще има по-голяма война. Това означава,че целият южен фронт, на север от Крим до Одеса, ще бъде зона на нестабилност. Положението трябва да се задържи. След това трябва да се задвижат реформите в областта на финансовата стабилност и върховенството на закона. Трябва да се гарантират правата на малцинствата, за да не се дава повод да се говори, че се застрашават правата на рускоговорящите, на българското, или други малцинства“.