Гергьовден е един от най-хубавите празници. Може би защото обединява в себе си няколко тържествени повода. На 6-и май църквата почита паметта на Свети Георги Победоносец. Същата дата свързваме с великолепието на армейския празник (Деня на Българската армия). Във фолклорната традиция ритуалите по Гергьовден са посветени на овцевъдството, а светецът се приема за покровител на стадата. Това е и денят на веселите трапези, по традиция отрупани с печено агне, ястия приготвени от агнешко месо, както и с първите зеленчуци, отгледани в градината на селския дом. Празнуват всички, които носят името Георги, Гергана, Генчо, Генка… Празнуват и техните семейства и приятели.
В народните представи Гергьовден е „зелен”, а светецът е наричан „милен”, „убав”, „цветен”. Неизброими са песните, които разказват как рано сутринта на своя празник свети Георги стяга коня, за да обходи полето, посещава овчарите и малките моми. Така благославя природата, хората и животните за плодородна и успешна година. Ден преди празника младите момичета и невестите берат цветя, кършат зелени клони, вият китки и венци. По-късно с тях украсяват главите си, домовете и трапезата, както и жертвеното агне, което се коли ритуално на Гергьовден. Един от най-важните ритуали е обредното извеждане на стадото „на зелено”, както и ритуалното доене на първото мляко. Така овчарите се подготвяли за дългите дни, които ги очакват далече от дома – там, където има добра паша за животните. Известно е, че докато пасели стадата, младите мъже често изработвали неголеми предмети от дървесина за себе си или за любимото момиче.
На много места и до днес се правят големи гергьовски курбани на открито. Там се събира цялото село на обща трапеза, пекат се агнета, веселбата е голяма. Разбира се, съпроводена е с много песни и традиционните български хора.
През последните години все по-често се прави и възстановка на предженитбени обичаи, изпълнявани в миналото на Великден и Гергьовден – напяване на пръстени и китки и люлеенето на люлки. Напяването предсказва брачното бъдеще на девойките. Пак те непременно трябва да се залюлеят на „златни люлки гергьовски”, за да се предпазят от митичния змей. Всички останали от общността пък се люлеят за здраве.
Наричан „най-добрият кавалджия на планетата”, Теодосий Спасов беше първият изпълнител на този традиционен инструмент, който успя да го интегрира в различната музикална тъкан на съвременните стилове. Пасторалните „Овчарски мелодии” в негово изпълнение са израз на почит към неизброимите народни майстори на кавала, считан за традиционен овчарски инструмент.
Първи януари е наситен с много емоция, очакване и радост, свързани с надеждата за благодатна година, в която всеки член на семейството да бъде здрав и да постига мечтите си. В българския празничен календар 1 януари е известен като Сурва, а също и..
В първия ден на Новата 2025 г. Разлог ще се събуди от "звонци и тумбелци", зурни и тъпани. По традиция колоритният кукерски фестивал "Старчевата" ще започне в 11:00 часа на централния площад " Преображение " . Седем групи от седем..
Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори, а даже и грешни неща се казват. Но по-важното е, тези песни да ги има!" – казва в интервю за Радио..