От черно-белите фотографии в Европейската дигитална библиотека Europeana ни гледа с интелигентен и преценяващ поглед една от най-интересните личности в българската култура – Дора Габе. Литературното й творчество е не само част от националните културни ценности, но и от европейската памет, история и културно наследство. Животът на поетесата пък е като роман, в който има страстни любови и драматични раздели, интересни срещи, пътувания. Живот, продължил близо цял век – от 1888 до 1983 г. Слушаме нейния глас и размисли за поезията в запис от Златния фонд на БНР:
Поезията е в дълбоката същина на нещата и явленията. Тя извежда човека от вечно повтарящото се еднообразие на ежедневието. Спасява го от отровата на суетата, от дребнавостите на човешкия егоизъм, от скуката. Поезията е във всичко, което ни окръжава: във видимото и невидимото, красивото и грозното, в гнева и кротостта, в омразата и обичта. Тя е в цялостния живот – материален и духовен. Ако човечеството имаше очи, за да я вижда, и усет, за да я долавя, ако стигнеше дотам, че поезията да му стане потребност като въздуха и слънцето, нямаше да има кръвопролития.Ако дори и във войните врагът можеше да види поезията на подвига, на смелостта, враждата би се стопила, жестокостта би прегоряла от само себе си.
Европейска интелектуалка, учредителка на българския ПЕН-клуб и негова дългогодишна председателка, Дора Габе заедно с Елисавета Багряна са ярко явление в българската поезия на ХХ век. Дъщеря е на Петър Габе, преселник от Русия, общественик, икономист и стопански деец. Завършва гимназия във Варна през 1903г., учи естествени науки в Софийския университет, но литературата я влече и тя се насочва към хуманитаристиката. Следва френска филология в Женева и Гренобъл, а заедно с това започва да публикува стихове в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“.
В литературата Дора Габе израства под крилото не на друг, а на големия български поет Пейо Яворов. „Вие сте родена да бъдете поетеса“ – с тези думи той се обръща към нея, когато прочита стиховете й, писани още в гимназията. В София тя живее на квартира с поетесата Екатерина Ненчева, която я запознава с Яворов. Приятелството им поражда силни чувства, а години по-късно Дора признава: Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.
Един ден поетесата Катя Ненчева ми рече: „Яворов ни кани двете в Народната библиотека.“ По него време той беше секретар на библиотеката.На моето учудване откъде знае Яворов, че аз съществувам изобщо, Ненчева ми призна, че скрито от мен му занесла тетрадката с моите ученически стихове, че са ги чели заедно и той се произнесъл снизходително за тях. Има нещо – рекъл, нека дойде, доведете я. Минаха няколко дни. Аз все упорствах, докато един ден срещнахме Яворов на улицата. „Защо не дойдохте – попита той, като ме гледаше малко снизходително. – Аз ви чаках.” Той ме е чакал... Това звучеше невероятно. Влиянието, което Яворов упражни над моите първи опити, през време на моята най-ранна младост, определи характерното в моя начин на писане – сбитостта и лаконичността, както в детските ми стихове, така и в стиховете за възрастни. Дори и в прозата. С това аз останах вярна на моя учител. Когато някоя от моите творби излизаше сполучлива, мисълта ми и чувството ми на благодарност към Яворов биваха винаги будни и споменът ми за него – жив. Един живот не е достатъчен, за да се отплати човек на майстор като Яворов.
Другият важен мъж в живота й, с когото има силно интелектуално общуване, е литературоведът Боян Пенев. Той е съставител на първата й стихосбирка „Теменуги“, а по-късно става неин съпруг. От 1911 до 1932 г. тя пребивава многократно с него или сама в чужбина: в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. По това време Дора Габе е най-добрият български преводач от полски, превежда до края на живота си и поезия от чешки, руски, френски, гръцки. Но поетичното й наследство е основното, което й отрежда забележително място в литературната ни история. Голям е приносът на Дора Габе в творчеството й за деца. Дебютът й в този жанр е през 1921 г. По-късно произведенията й за най-малките се превръщат в класика, а в продължение на десетилетия хиляди български читатели откриват по нещо свое в творческия свят на една от най-големите в българската поезия.
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..
Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..