Ситуацията в Република Македония фокусира нашето внимание, не само защото е съседна страна. Трябва да припомним, че на 15 януари 1992 г. България първа признава държавата като независима и суверенна. В специално интервю за Радио България Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения, коментира процесите на постюгославското пространство.
Според него, те са на няколко нива. На първо място са процесите след разпадането на Югославия и по-конкретно – процесите на изграждане на собствена, в част от случаите първа държавност за част от бившите югославски републики. На практика Босна и Херцеговина и Република Македония, като двете най-уязвими нови държави в региона, се изправиха пред сложната задача да направят преход от една многонационална конфедерация към изграждане на национална държава, съхранявайки мултиетническата толерантност в обществото.
Второто ниво – това е ролята на албанския фактор. Той е най-млад, най-динамичен, респективно най-експанзионистичен, криещ най-сериозен рисков потенциал за стабилността в региона. При това се засилва тенденцията за търсене на обединение на етническите албанци от бивша Югославия около Косово.
Третият фактор е неспособността на македонското общество и македонските управници да намерят отговор на сложните вътрешни проблеми.
Охридското споразумение заложи основа за създаване на едно съвременно общество в Република Македония, но то не можа да изтрие всички противоречия, които са натрупани вътре в него, каза Любомир Кючуков. – Политическата ситуация доведе до управление, което според мнозина нарушава демократични принципи, използва авторитарни методи. Обвинения в корупция и клиентелизъм в момента са много силни. Към тях се прибавят и влошаващото се социално-икономическо положение, цялостното обедняване на македонското население. Това са все проблеми, които генерират още едно ниво на противопоставяне - освен ясно обозначеното етническо, се оформя и остра вътрешно-общностна политическа конфронтация. Четвърти и особено значим фактор е позицията на ЕС. В региона се чувства европейски дефицит. Тезата на председателя на ЕК Юнкер, че в близките пет години не предстои разширяване на ЕС, не носи изненада като времева рамка. Но тя е контрапродуктивно, както от гледна точка на демонстрирания ангажимент от страна на Брюксел за това, което се случва в Западните Балкани, така и като отнемане на хоризонта, мотива и сплотяващата роля на усилието за покриване на критериите за членство и това също допринася за задълбочаването на наличните вътрешни проблеми.
Как се отразява ситуацията в Република Македония на отношенията с България?
България има всички основания, както и останалите страни от региона, да бъде силно притеснена от дестабилизацията на политическата ситуация в Република Македония, отговаря Любомир Кючуков. – Случващото се на Балканите придобива собствена динамика, когато става дума за конфронтация на етническа и религиозна основа, която е трудно контролируема, дори от тези сили, които са въвлечени в процесите. Имаме примери за това – Босна и Херцеговина и Косово, включително и проблемите в самата Македония от преди 15 години. Всичко това влияе пряко върху стабилността на региона. Тук за мен възниква основния въпрос: прави ли България достатъчно за цялостното развитие на българо-македонските отношения през призмата на стабилизирането на региона. Аз мисля, че единствено разтварянето на натрупаните исторически, етнически, религиозни, културни противоречия и конфликти в по-широката общност на ЕС, където и границите са ирелевантни, може да доведе до дългосрочно решение за преодоляване на дестабилизиращия потенциал на страните от Западните Балкани. Най-важното днес е да се предотврати по-нататъшната дестабилизация на Република Македония и да се стабилизира нейната държавност – евентуални процеси на разпад могат да взривят целия регион. Затова България е заинтересована през призмата и на собственото си развитие и на собствената си стабилност от интегрирането на всички страни от Западните Балкани в ЕС.
Най-сигурното решаване, според Любомир Кючуков, на реално съществуващи двустранни проблеми не е обуславяне на процеса на интеграция с допълнителни условия, а настояване за покриването от страна на Република Македония на критериите за членство в ЕС. А тези критерии включват добросъседството.
В „България днес“ на 4 февруари говорим за ситуацията на гръцкия остров Санторини и има ли опасност за българите, които се намират там. За екологията и взаимоотношенията между човек и природа ще говорим с едни млади българчета, които вече..
В сряда, над по-голямата част от страната облачността ще е значителна, временни разкъсвания ще има преди обяд над Западна България. На отделни места, в Източна България и планинските райони, ще превали съвсем слаб сняг. Ще духа до умерен, в източните..
В Българския културен център в Берлин известната журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата". Изданието е разказ за историята и съдбата на едни от най-известните български..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Във вторник , 4 фвруари, минималните температури ще бъдат между минус 3 и 2°, в София - около минус 2°. През деня студеният въздух ще обхване цялата..