В българската икономика от началото на годината протичат положителни процеси и се наблюдават окуражителни признаци. Това го усещат не само управляващите, които не пропускат да се похвалят и с най-малкия успех. Пролетният освежителен повей се усеща и от населението, за което повишаването на фискалния резерв или подобряването на платежния баланс са неясни и неразбираеми икономически показатели, които нямат пряко влияние върху благосъстоянието и джоба на българина.

Това на пръв поглед може и да е вярно за повечето хора в страната, но тези макроикономически показатели имат съществено влияние върху ежедневието, особено когато се влошават. Когато се подобряват, както е в конкретния случай с България в настоящия момент, те имат повече благоприятен психологически ефект. А настроенията на потребителите са от решаващо значение за икономиката. Достатъчно е да си спомним как кризата на недоверието в САЩ предизвика през 2008г. световната финансова криза, от която все още трудно се измъкваме.

Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) сочат, че в това отношение е налице положителна тенденция в страната. Те свидетелстват, че доверието на потребителите се е повишило с 2.3% за последните 4 месеца. В градовете увеличението е с 1.8%, а в селата - 3.9%. Наблюдават се и по-оптимистични очаквания за развитието на общата икономическа ситуация в страната през следващите дванадесет месеца. По-малко негативни са и оценките и очакванията на потребителите за промените във финансовото състояние на техните домакинства.

Оптимизъм лъха и от едни други данни на НСИ, тези за вноса и износа. По принцип икономическите експерти смятат, че когато експортът на дадена страна е по-голям от нейния внос, това е признак, че икономиката й е в добро здраве. А точно това съобщава НСИ, според който през първите три месеца на годината износът на България е нараснал с внушителните 12.7 % спрямо година по-рано и е достигнал над 5.5 млрд. евро.

На този фон от успокоителни и окуражителни факти и тенденции в българската икономика някак си логично дойде подобряването на брюкселската икономическа прогноза за стопанския растеж през тази година в страната. Очакванията са за повече от скромен икономически ръст от 1%, но в сравнение с предишните предвиждания, когато се предвиждаше ръст от нищожните 0.6%, очакваното сега постижение е близо два пъти по-добро. И все пак си остава два пъти по-ниско от реално постигнатото в България, което според официалните власти е 2% увеличение на БВП през първото тримесечие на годината. В този смисъл изглежда, че за пореден път българската икономика поднася приятна изненада, защото самото българско министерство на финансите предвижда само 1.4% ръст на БВП през 2015г. Стават вече доста по-реални очакванията, че тази година ще бъде отбелязан по-висок като цяло икономически растеж в сравнение с миналата година, когато бяха регистрирани 1.7%.

В същото това време стана известно, че безработицата в България през април намалява спрямо март с 0,3 % до 10,7%. В сравнение със същия месец на 2014 година показателят е по-нисък с 1,1%, показват данните на Агенцията по заетостта.

Може да се цитират още редица други факти за това, че е налице икономическо възстановяване в България, сред които на първо място бюджетният излишък, който вероятно ще позволи увеличение на публичните разходи над планирания таван за годината. Но и вече споменатото е достатъчно за известен оптимизъм тази година, стига сегашният възход да не се окаже нетраен и дължащ се на временни причини и фактори, а и да не се случи нещо неочаквано в региона, в ЕС или в света.