24 май е един от най-светлите ни празници. В този ден ние славим делото на Светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост. През 1980 година те са обявени от папа Йоан-Павел ІІ за духовни покровители на Европа. Освен празник на буквите, 24 май е и ден на българската просвета и култура. Историята на новата азбука започва в Девети век – време, в което Рим и Константинопол си оспорват правото за покръстване на многобройните славянски общности на Стария континент. България тогава е в процес на славянизация, на запад и северозапад от нея са Сръбското и Хърватското княжества. Създава се Киевска Русия,възниква Великоморавия – най-голямата славянска държава в Централна Европа, има наченки на княжества в Полша – посочва в интервю за Радио България историкът проф. Христо Матанов. Защо за създаването на азбука, подходяща за славяните, са избрани братята Кирил и Методий?

Кирил е блестящ филолог, завършил е Магнаурската школа – императорското висше училище в Константинопол. Използван е бил отрано за дипломатически мисии, знае славянски съвършено, тъй като е от Солун – град с многолюдно славянско население. Методий е със същите качества, макар че той по-скоро е бил администратор, отколкото човек на културата. Занимавал се е с покръстителна дейност сред славяните в географската област Македония. Така че те са били перфектно подготвени за тази мисия, възложена им в сърцето на Византийската империя – привличането на славяните чрез богослужение на славянски към византийската политическа и културна сфера на влияние. Светите братя Кирил и Методий са блестящи славяно-византийски мисионери, които осъществяват своята мисия по внушение на константинополските политически кръгове. Но тя има толкова голямо общославянско значение, че с течение на вековете тази политическа подбуда се позабравя и на преден план излиза културно-религиозният аспект на тяхната дейност.

Каква е ролята им в преводите на свещените книги и създаването на богослужебен език?

Ролята им е огромна. Ще започна с богослужебния език, тъй като това е основната задача, която им е възложена при тяхната мисия във Великоморавия. Тези, които замислят и които изпълняват мисията, са изхождали от предпоставката, че славяните могат да бъдат християнизирани и привлечени лесно към византийския тип християнство, ако това става на литургичен език, който е разбираем, говорим за тях. За да не си мислят те, че идват някакви  чужди хора, говорят на неразбираем език и искат да вярват в Бог, чието слово те не разбират. За целта е създадена нова азбука – славянската. Но не това е най-важното. По-важното е, че с помощта на тази писменост започва интензивна преводаческа дейност, като още в самото начало са преведени някои основни богослужебни текстове, с които може да се служи на славянски.

Според проф. Матанов най-голямото изпитание в дейността на Светите братя са именно преводите, в които те изковават богослужебния, по-късно литературния славяно-български език. По думите му, това е епохално дело, защото да се превеждат сложни литургични текстове на език, в който няма основни понятия за тези неща, е изключително трудно. И още нещо: върху плещите на Методий пада отговорността за подготовката на ученици, които да поемат богослужението на славянски и да продължат голямото дело на писмеността – първо във Великоморавия, след това в други славянски страни, в това число и в България. През 886 година българският княз Борис Iприема в България Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий – ученици на Светите братя. В страната са създадени две книжовни школи – Плисковско-Преславската и Охридската. В тях кипи бурна дейност, която през годините превръща страната ни в люлка на славянската писменост и култура.

Те са центрове, които имат за задача първо да подготвят максимален брой ученици, защото на България й предстои да приеме официално славянския език, а за това е нужен сравнително голям набор от свещеници, които да служат на този език в църквите – отбелязва проф.Матанов. – И второ – в Охридската книжовна школа е създадена една по-опростена азбука – кирилицата. Това се свързва с нейния ръководител Св.Климент Охридски. Вдъхновен от делото на Светите братя, той съвсем правилно преценява, че трябва да се възприеме азбука, която да е усъвършенстван бързопис, за да могат книгите да се създават по-бързо. Глаголицата, сътворена от св.св Кирил и Методий, е фантастична азбука, но е трудна за писане, за усвояване. Така се ражда и първообразът на азбуката, с която пишем и днес - кирилицата. Що се отнася до  Плисковско-Преславската школа, тя е останала малко в сянката на Охридската, но пък вероятно има заслугата за създаването на един елитарен литературен кръг. Този кръг малко по-късно, в епохата на цар Симеон - т.нар. Златен век на българската култура, започва да твори елитарна литература, с която България става известна в образованите кръгове на тогавашния славянски свят.