Преход с изкуство и познание

Занимания по изящни и приложни изкуства, изучаване на музикален инструмент, вокално пеене и модерни танци. Това са част от дейностите по проекта „Преход с изкуство и познание”, чрез които бежанци, търсещи закрила на територията на страната ни, успяват да се впишат в българското общество. Инициативата е на фондация „Мисия Спасение”, а финансирането е по Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Скептицизъм и недоверие от страна на българското общество, депресия, конфликти в семейството, породени от несигурността, са част от проблемите, с които се сблъскват бежанците, смята Иводор Ковачев, основател на фондацията. „Когато ги накараме да се почувстват като у дома си, макар и в чужда държава, вече не са заплаха за обществото ни“, убеден е той. Различните занимания по проекта се реализират в лагера в „Овча купел“ и в културно-образователния център „Дворец на щастливите хора“. Ангел Ковачев, който стана популярен с участието си в музикалното шоу X Factor, води часовете по китара. За мотива си да помага на бежанци, той споделя:

Все повече установявам, че има по-високо стъпало и то е, когато бъдем с протегната ръка за някой друг, когато разпалим искрица надежда в човека до нас, видим онази радост в очите на ближния. Това ме вдъхновява и мотивира. Именно по тази причина приех с много въодушевление поканата да стана част от проекта. Мислех си, момче като мен, на 22 години, как ще достигнe до хора, които идват от другия край на света, с различни убеждения, вярвания, светоусещане, различен език?! Смятах, че това е голямо предизвикателство. Но го приех, тъй като осъзнах, че разполагам с най-универсалния език – езика на изкуството. Той обединява и за него няма граници.

За да се интегрират по-успешно, бежанците посещават и курсове по български език за деца и възрастни, семинари за трудовия пазар в България и Европа, учат се на предприемачество и работа с компютри. Предвидено е също професионално обучение по камериерство и шивачество. Специално място е отредено на психологическата подкрепа, която се организира под формата на семейни групи за взаимопомощ. По време на тези среши всеки може да сподели личните си преживявания и трудностите, пред които е изправен и да получи емоционална подкрепа. За целевата група, към която са насочени всички тези дейности, Иводор Ковачев казва:

Нашата група хора са предимно от Иран и от Афганистан. Истината е, че бежанците от Иран не са добре приети от нашата държава. Защо? Може би няма основателна причина, тъй като там няма война. Почти всеки ирански гражданин получава отказ, за разлика от сирийците, защото при тях има война и съвсем основателно трябва да бъдат приети и да им се даде закрила. Но не се взема под внимание режимът в Иран, който заплашва всеки свободомислещ човек и стъпква всякакъв вид демократично мислене, всякакво вярване, различно от установеното. Не става въпрос за безобидно гонение. Има правителствена политика, която осъжда на строг затвор. Така че граждани от Иран, Афганистан и Нигерия са нашата целева група – семейни, несемейни, деца. Това са изключително позитивни хора. Така се привързах към тях! Няма случай, в който да направиш добро на някого и да не се почувстваш насърчен.

Адетуту Одубела-Онасаня от Нигерия, или Ади, както я наричат на кратко във фондацията, е сред бежанците, които получават подкрепа. Младата жена е педиатър и е избягала от родината си през септември 2013 г. поради религиозни гонения. За да спася живота на децата си, реших да напусна Нигерия, споделя тя. За съжаление обаче съдбата разделя семейството й. Съпругът с двете по-големи дъщери се озовават във Великобритания, а Ади и най-малкото й момиченце, тогава само на годинка, пристигат в България. Настанявана е в различни лагери за бежанци. В момента живее в този в кв. „Овча купел”. От 2013-та досега продължава ходенето й по мъките. След като веднъж спират процедурата й за придобиване на статут, тя подновява молбата си. През март тази година получава обаче отказ. Желанието на Ади е да се събере със семейството си във Великобритания. „Децата ми се нуждаят от мен. Когато говоря с тях по телефона, те плачат, но нищо не мога да направя. Знам, че много хора заминават нелегално, но аз не искам да правя незаконни неща”, споделя през сълзи тя. Сега Ади разчита на юридическа помощ, осигурена й от „Мисия Спасение”. Още за подкрепата от фондацията, тя разказва:

Фондацията наистина много ми помага. Например, приеха дъщеря ми в детската градина. Помагат ми с дрехи, тоалетни принадлежности, дори с храна. Ако имам някакъв проблем, обръщам се за помощ към тях. Те са като солидна основа за мен, тук в България. Държавната агенция за бежанците ни даваше 65 лв. на месец, но сега нищо не получаваме. Нямаме никакви средства за оцеляване. Тук осигуряват на дъщеря ми всичко, от което се нуждае в училище – храна, материали за часовете по изкуства. Посещава също часове по танци и пеене. И всичко е напълно безплатно. Също така ми осигуряват ежедневен транспорт от бежанския лагер в кв. „Овча купел“ дотук, в „Двореца на щастливите хора“. Когато детето ми е болно, също помагат с медицинска грижа и лекарства. Правят живота ми в България по-лесен. Моля се Бог да ги подкрепя, да изпълни копнежите им, защото са страхотни хора.