Една от кулинарните емблеми на България ще бъде почетена със специален празник и с музейна сбирка. В края на тази седмица гр. Горна Оряховица ще се превърне в център на пъстра и най-вече вкусна фиеста, а главният герой на събитието ще бъде негово превъзходителство горнооряховският суджук. Месният деликатес се произвежда в района от векове, превръщайки се в задължително мезе за всяка приятелска трапеза, на която се лее руйно винце или огнена ракийка.
Тазгодишният суджукфест се готви да зарадва хилядите си почитатели с поредица от суджукови предизвикателства. Като например състезание за най-бързо обелване, най-тънко нарязване на суджука или пък за най-красиво аранжирано плато. Кулминацията ще настъпи с представянето на един своебразен рекорд, достоен за книгата на Гинес. Организаторите са подготвили 60-метров суджук, който ще бъде внимателно нарязан и с удоволствие изяден от гостите и жителите на Горна Оряховица. Предвидени са и други забавления и радости за небцето. В съботния ден пък ще се състои официалното откриване на една дългоочаквана музейна експозиция, посветена на уникалния колбас. Посетителите ще се потопят в атмосферата на някогашните, типични за града, цехове за производството му, чрез изложените старинни инструменти, съоръжения и богатия снимков матерал. Една от атракциите е големият триизмерен стенопис, пресъздаващ старинна работилница.
Сбирката е разположена в двора на историческия музей на Горна Оряховица, а в деня на откриването гостите ще опитат деликатесите на трите горнооряховски фирми, които са единствените притежатели на лиценз за производство на марката "Горнооряховски суджук". Всъщност това е първият български продукт, получил сертификат за специфично географско указание в ЕС. Нашенският суджук е вече запазена марка и може да се произвежда само тук, в Горна Оряховица, и то само от въпросните 3 местни фирми – обяснява Пламен Мадемов, директор на Историческия музей в града. От него научаваме, че от векове суджукът е част от местната култура и начин на живот. И още:
Горнооряховчани открай време се славели като добри търговци и скотовъдци. Хората тук отглеждали големи стада добитък, дори в района се провеждал един от най-известните говежди пазари – разказва Пламен Мадемов. – Тези огромни стада обаче създавали проблеми, свързани с изхранването им с наближаване на зимата. Затова към края на лятото собствениците трябвало да колят част от добитъка си. И именно така измислят уникалната рецепта.
Рецептата обаче се пази в строга тайна и до днес. Това, което знаем за неустоимия колбас е, че се произвежда единствено и само от говеждо месо, към което се добавят дъхави треви от българската природа. Освен това вкусът му зависи и от местния сух климат, характерен със студен въздух и слаби ветрове през зимата. В миналото хората изсушавали и опушвали месото. Това било най-разпространената практика за консервирането му. Горнооряховчани обаче решават да подобрят технологията при обработката на месото:
Те започват да го кълцат и да го пълнят в изсушени и осолени черва, това е първият етап на производството – обяснява Пламен Мадемов. – А качествата му зависят от местните климатични и атмосферни особености. Оказва се, че тук, в района на Горна Оряховица, се образува една характерна бяла плесен по суджука, която го съхранява за по-дълго време. Някога клането на добитъка започвало около 15 август, празника на Голяма Богородица и приключвало до Петковден, на 14 октомври, когато касапите в Горна Оряховица казвали, че е време да „очистят ножовете”. Производството му било свързано с годишните сезони. С течение на времето обаче навлизат новите сушилни и производствени технологии, така че горнооряховският суджук вече се произвежда целогодишно.
Лицензираните му производители се кълнат, че не използват никакви консерванти и че съвременният продукт с нищо не се отличава от този, приготвян от предците ни преди повече от 3 века. А доколко е вкусен и отваря апетит и глътка, ще се убеди всеки, който се присъедини към предстоящия грандиозен суджукфест в Горна Оряховица.
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Докато България преживява поредната политическа криза, усещането за безпътица се задълбочава, а разделението и недоволството в обществото надделяват,..