На 25-ти октомври българските избиратели вероятно ще трябва да решат, дали в България да бъде въведено задължително гласуване. Президентът Росен Плевнелиев внесе в парламента предложение за провеждането на референдум по този въпрос едновременно с насрочените за тогава местни избори. Държавният глава се надява, че по този начин ще допринесе за по-голям ангажимент на гражданите към политическия процес у нас, където мотивацията на хората да участват в избори от години видимо намалява. Но както и да се опитваме да украсим идеята за въвеждане на задължително гласуване, един от основните аргументи е, че задължителният вот ще намали значително влиянието на купените гласове върху изборните резултати.
За нелицеприятното явление „купен вот“, с което в България май свикнахме, наскоро се заговори отново, когато в Гърмен се стигна до конфликт между българското население и местното ромско малцинство. И макар причините за напрежението да са други, темата присъства в коментарите на политически наблюдатели, но и на водещи политици от управляващата коалиция. Съпредседателят на РБ Радан Кънев открито заяви, че „гетата в страната се толерират главно заради изборите от определени политически сили, които именно там купуват масово гласове.“
Оказва се, че и 25 години след политическите промени у нас, гражданите все още не ценим свободата да избираме. За това в навечерието на избори продължаваме примиренчески да наблюдаваме, как избиратели организирано се извозват до определени секции, за да пуснат бюлетина за определена партия, или как продават гласа си за жалки 20 евро. Въпреки разкритията на медиите за ширещата се търговия с избори, наказани няма. Всяко следващо журналистическо разследване по темата само затвърждава убеждението на негласуващите, че техният глас няма значение. Отвратени от политиката, те масово не участват в избори. С идеята си президентът иска да достигне именно до тези хора.
Преди това обаче политическата класа трябва да ги убеди, че застанали пред урната те наистина имат избор, че има сблъсък на идеи, с които могат да се идентифицират, че добре формулираните послания от предизборната кампания няма отново да останат само обещания. Едва след това може да се обсъжда, дали към правото на свободен избор да се прибави и задължението, да го упражниш. Защото ако на едната везна са благородните намерения за неутрализиране на купения вот, то на другата везна е неприятното усещане, че партиите в България всъщност са доволни от сегашното положение, когато купените гласове гарантират възпроизвеждането на политическото статукво. На този фон дебатът в парламента за и против провеждането на референдум ще бъде интересен.
Уникална статуя от римския период на Одесос, предварително датирана към края на II – първата половина на III век, е намерена при изкопни работи в района на жп гарата във Варна, съобщиха археолозите от РИМ-Варна. Статуята се намирала в зона с пясъчни..
Министерството на туризма представи България на международното туристическо изложение International Golf Travel Market/IGTM, което се провежда от 14 до 17 октомври 2024 г. в Лисабон. Това е най-голямото събитие в туристическата голф индустрия, което от..
В Съвета за електронни медии започнаха изслушванията на кандидатите за генерален директор на Българското национално радио, които продължават и утре, 16 октомври. Изборът на генерален директор на БНР е насрочен за 17 октомври и става по специално..
Тази събота, 12 октомври, Българската академия на науките тържествено отбеляза 155-ата годишнина от основаването си с официален прием и концерт в..
15 октомври е Международен ден на белия бастун и всяка година привлича общественото внимание към предизвикателствата пред хората с увредено зрение и..
Защитата на животните и децата в неравностойно положение, както и насърчаването на различни културни инициативи, са основополагащи за подобряването на..